Мери Пътни - Дивачката

— Да, напоследък наистина изглеждаше разстроен — съгласи се Лусия. — Тревожех се за него, но той, разбира се, никога не би казал на малката си сестричка какво не е наред. Дори и тя да се бе осмелила да го попита.

— Кайл би могъл да преподава уроци по мълчание.

Кайл бе крил мислите си от Доминик и по този начин бе забил още един клин в приятелството им, след като отидоха в различни училища. През ваканциите Доминик говореше за уроците и за новите си познати, опитвайки се да запази близостта помежду им. Но Кайл изглежда не се интересуваше от всичко това.

Лусия погледна тъжно по-малкия си брат.

— Радвам се, че си загрижен за него и искаш да му помогнеш. Така и не разбрах защо вие двамата се отчуждихте. Според мен близнаците по рождение се обичат и са много близки. И вие някога бяхте.

Доминик спря да крачи и се втренчи през прозореца. Стаята гледаше към предната поляна и луната осветяваше извитата алея, водеща към къщата.

— Винаги съм харесвал Кайл. Не съм сигурен дали обаче това се отнася и за него.

— О, той е загрижен за теб — меко рече Лусия. — И се чувства много засегнат, задето ти му обърна гръб. Също както ти се чувстваш обиден, че той е наследникът.

Доминик се извърна на пети и изгледа свирепо сестра си. Тя наистина бе пораснала. Припомни си с умиление времето, когато беше само на десет години — сладко момиченце с изцапани поли и вечно разрошени коси. Тогава безрезервно обичаше своите двама по-големи братя.

— Не съм те питал за мнението ти относно отношенията ми с Кайл.

Младата жена сладко му се усмихна.

— Знам. Тъкмо затова си позволих сама да го изкажа.

— Госпожица Палавница се завръща — изрече той прякора й от детинство. — Стига сме говорили за мен. Има ли нещо интересно около теб?

Лусия се изчерви и отново заприлича на малко момиченце.

— Сгодена съм.

— Наистина ли! — радостно възкликна брат й. — Не съм видял съобщение във вестниците.

— Официално съобщение все още няма. — Пусна косата си. — Всъщност това е причината двамата с татко да сме тук. Отиваме в семейната резиденция на Робърт в Ланкашър. Съобщенията ще се разпратят, след като се подпише брачният договор.

— И ти предпочиташ да си там, вместо да си губиш времето в Шропшир — засмя се Доминик. — Рексъм сигурно е доволен, че най-после си се съгласила да се омъжиш. Още една-две години и вече ще си стара мома.

— Прав си! — засмя се Лусия. — Татко е много облекчен, макар и не особено ентусиазиран от избора ми. Все мърмори, че можех да се омъжа за някой много по-добър от сина на един незначителен барон.

— Очевидно обаче ти не смяташ така. — Доминик взе едно малко бурканче с мазило от тоалетната масичка на сестра си. Дали Мериъл имаше подобни красиви дреболии? Дали изобщо се вълнуваше от подобни неща? — И кой е щастливецът? Някой неотразим красавец, предполагам?

Лусия припряно се наведе напред.

— Робърт Джъстис, наследникът на лорд Джъстис. Не е точно красив, поне не като теб и Кайл, но очите му блестят, с него е много забавно да се говори и… — Думите й секнаха и тя отново се изчерви. — И прекрасно се целува — осмелявам се да добавя.

Доминик порови в паметта си и в съзнанието му изплува образът на едър млад мъж с кестенява коса и вечна усмивка. Не беше кой знае колко представителен, но от него щеше да излезе чудесен съпруг. Лусия явно бе направила добър избор. Отново я прегърна.

— Желая ти много щастие, сестричке. Познавам го. Наистина е свестен.

— Знам. — Гласът на Лусия се изгуби в рамото му. После вдигна глава и продължи А какво ще ми кажеш за лейди Мериъл? Смяташ ли, че двамата с Кайл ще бъдат щастливи? За нея се говорят някои доста… странни истории.

Напомнянето, че Мериъл е предназначена за Кайл, моментално го скова.

— Тя е необикновена, но много… очарователна. Ако Кайл отдели от времето си наистина да я опознае, смятам, че двамата ще бъдат добра двойка.

Лусия кимна, но явно не бе съвсем убедена.

— Много е хубава, макар че роклята й бе ужасно демоде.

Доминик преглътна възражението си, че Мериъл не е просто хубава, а красива и че рокля, която е била възхитителна преди двадесет години, дори и сега е привлекателна. Защото, ако го беше казал, проницателната му сестра щеше веднага да разбере, че чувствата му към момичето не са съвсем братски.

— Тя не се нуждае от модерни дрехи тук в провинцията, но затова пък е забележителна градинарка. А в Индия се е научила да рисува много интересни фигури с къна. — Усмихна се. — Може би трябва да я помолиш да изпише името на Робърт на място, където никой не може да го види.