Мери Пътни - Дивачката

Дали щеше да проговори, за да запази свободата си? Или ще се оттегли в собствения си свят и така ще потвърди мнението на генерала, че разсъдъкът й е безвъзвратно увреден?

Бурята бе неизбежна. Трябваше да попита дамите кога се очаква лорд Греъм да се завърне в Англия. И горещо да се моли Еймуърт да се възстанови от сърдечния удар.

Когато членовете на семейството се събраха в салона преди вечеря, Доминик с удоволствие видя, че Мериъл не само е благоволила да ги удостои с присъствието си, но е облякла една от семплите рокли на майка си. Дори бе обула меки пантофки от ярешка кожа.

И двете дами я посрещнаха с усмивка. Доминик реши, че е положила специални усилия, за да ги ободри. Макар че госпожа Маркс й бе роднина по бащина линия, тя също познаваше Еймуърт от години и беше не по-малко разстроена от госпожа Ректър.

Икономът наля на всички по чаша шери. Дори Мериъл взе чашата си, въпреки че Доминик бе забелязал, че тя изобщо не пие алкохол.

Госпожа Ректър му прошепна:

— Тази вечер тя изглежда особено очарователна. Толкова… толкова нормална. Вашето присъствие й се отразява много добре, милорд.

— Надявам се. — Отпи от шерито си. — Но ако тя изглежда елегантна като истинска дама, то е защото години наред е имала такъв прекрасен пример пред себе си.

Очите на госпожа Ректър заискриха.

— Много сте любезен, милорд.

Тъкмо се канеше да отговори, когато отвън се разнесе някаква шумотевица. После прогърмя дълбок глас:

— Глупости, разбира се, че ще искат да ме видят. Знаете ли кой съм аз?

Не чу отговора на лакея, но прокънтяха тежки стъпки, последвани от коментара на посетителя:

— Щяхме да пристигнем много по-рано, ако не се бе строшила оста на проклетата карета.

Доминик отпусна чашата си. Не, това бе невъзможно! Със сигурност просто прилика в гласовете…

Вратата на салона се разтвори със замах. Ужасен, Доминик разпозна шестия граф на Рексъм, както и високата тъмнокоса млада жена, която го следваше.

Баща му и сестра му току-що бяха пристигнали.

Госпожа Маркс пристъпи напред. Веждите й се извиха любезно, но с отсянка на възмущение.

— Добър вечер, сър. Имаме ли удоволствието да ви познаваме?

Защо, по дяволите, всички трябва да пристигат в Уорфийлд без предупреждение? Доминик мислено благодари на небесата за лошото зрение на баща си.

— Моля да ме извините, госпожо Маркс — провлачено изрече той, възприемайки превзетите маниери на Кайл, — не съобразих, че двамата с баща ми не се познавате. Госпожа Маркс, госпожа Ректър, позволете ми да ви представя граф Рексъм и моята сестра Лусия Ренборн.

Госпожа Маркс бързо се съвзе.

— Каква приятна изненада. Веднага ще позвъня на икономката, за да ви приготви стаите. — В гласа й прозвуча напрегната нотка, когато дръпна шнура на звънеца. — Колко жалко, че не ни уведомихте предварително…

Рексъм усети раздразнението й, но само небрежно сви рамене.

— Пътувахме на север и реших да се отбия, за да проверя как се справя Максуел с ухажването. — Погледът му се плъзна към Мериъл. — Хубаво малко създание. Не ми изглежда луда.

Мериъл се бе облегнала на стената с безизразно изражение и пуст поглед. Доминик за пръв път бе благодарен, че не говори, тъй като се опасяваше какво би могла да каже.

— Сигурно сте уморени от пътуването — припряно рече ти. — Бихте ли желали чаша шери?

— Не бих отказал един коняк.

Доминик се приближи към шкафа с напитките, надявайки се, че дамите няма да възразят.

— Лусия?

— Както обикновено. — Младата жена се извърна към домакините. Умолителният й поглед би могъл да смекчи и най-коравото сърце. — Госпожо Маркс, госпожо Ректър, съжалявам, че се появихме в толкова неподходящ момент.

Лицето на госпожа Маркс омекна.

— Няма нищо, скъпа. Просто ще отложа поднасянето на вечерята с един час.

— Не, не. Ние само ще изпием питиета си, а после ще вземем по една табла горе в стаите си. — Рексъм се опита да прикрие прозявката си. — Не е нужно да ви създаваме повече главоболия. Ще останем само за утре. Вдругиден си тръгваме.

Доминик недоволно отбеляза, че баща му дори не благоволи да попита Лусия за предпочитанията й относно вечерята, нито пък се поинтересува дали дамите ще имат нещо против да приемат гости за две нощи. В най-добрия случай подобно държание можеше да се обясни с факта, че вече смята двете семейства за сродени. Обаче истината бе, че на граф Рексъм никога не би му и минало през ума, че някой може да противоречи на желанията му.