Мери Пътни - Дивачката

Мериъл улови ръката му и го поведе към отдалечения край на църквата.

— Ела да видиш!

Спряха пред туфа сини цветя.

— Никога не съм ги виждала. Смяташ ли, че викарият ще ми позволи да занеса няколко в Уорфийлд?

Цветята не бяха нищо особено, поне според Доминик, но Мериъл беше познавачът.

— Мисля, че да. Ще дойдем утре и ще го попитаме. — Огледа се, видя, че наоколо няма никой и я привлече към себе си. — Не съм те целувал, откакто излязохме от Дорнлей.

— Цяла вечност! — закачливо го стрелна с поглед Мериъл.

Целувката й бе пълна със страст и себеотдаване. Дишането им се учести, а ръцете му се плъзнаха по тялото й. Без да откъсва устни от нейните, Доминик я притисна към ствола на близкото дърво.

Задъхана и едва сдържаща смеха си, Мериъл отметна глава.

— Предполагам, че ще ми кажеш, че не е много прилично да се любим под този дъб на сватбата на сестра ти, когато всеки миг може да дойде някой.

Той неохотно се отдръпна.

— Взе ми думите от устата. Но помисли колко хубаво ще бъде, когато отново останем сами.

— Мисля, мисля — страстно прошепна съпругата му.

Докато Мериъл оправяше роклята си, Доминик рязко каза:

— Кайл напуска Англия. Иска да види света.

Погледът й срещна неговия.

— Съжалявам. Но сигурно ти съжаляваш много повече.

— Да, обаче ще се оправя. Радвам се, че най-после ще направи това, което винаги е искал. — Прегърна я през раменете. — Нека се върнем пеша до Дорнлей.

Тя кимна и двамата излязоха през задната врата. Поеха по пътеката между дърветата, която щеше да ги изведе до голямата къща.

— Кайл ми спомена, че баща ми иска да изпрати петиция до краля с молба титлата Греъм да се даде на теб, вместо да остане без претендент. Ще ти хареса ли да бъдеш лейди Греъм?

Тя не отговори веднага. После вдигна глава и му се усмихна.

— Бих искала един ден моят син да наследи от теб титлата на баща ми.

В гърдите му се надигна неизказана радост — тя вече не изпитваше безпокойство при мисълта за деца. Съпруга, земя, семейство. Какво повече би могъл да желае един мъж?

— Кога за последен път ти казах колко много те обичам?

— Вече мина цял час. Много, много отдавна. А сега е мой ред. Обичам те, Доминик, с тялото и душата си. — Усмихна му се дяволито, сгуши се в прегръдките му и страстно се отърка в него. — Особено с тялото си.

Кръвта му кипна. Докато я целуваше, осъзна, че тази пътека е много по-усамотена, отколкото църковния двор.

© 1998 Мери Джо Пътни

© 2000 Диана Кутева, превод от английски

Mary Jo Putney

The Wild Child, 1998

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Мери Джо Пътни. Дивачката

Оформление на корицата: Петър Христов

ИК „Бард“, 2000

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13925]

Последна редакция: 2010-05-15 20:55:27

На 18 юни 1815 г. край Ватерло англичаните и прусаците разгромяват французите. Това не само е последната битка на Наполеон, но и краят на една 25 годишна война, превърнала се в гигантска за времето си касапница (142000 участници, около 60000 жертви). — Б.пр.

Любим, обичан, желан (исп.) — Б.пр.

Дявол да го вземе (исп.). — Б.пр.

Сърце мое (исп.). — Б.пр.

Войната между Англия и Испания по време на Империята (1807–1812). — Б.пр.

Колеж в едноименния град в Южна Англия, откъдето идва името на играта ръгби. — Б.пр.

Света дево — исп. — Б.пр.

Уилям Конгрив (1670–1729). Английски драматург и поет. Пиесите му, които осмиват светския живот, се характеризират с елегантен хумор и изящество на стила. — Б.пр.

Стара богаташка селска къща (англ.). — Б.пр.

Съпруга на Леофрик, граф на Мърсия (починал в 1057). Според легендата той е обещал, че ще намали непосилните данъци в Ковънтр, ако лейди Годайва мине гола на кон посред бял ден по улиците на града. Благодарните граждани се заключили по домовете си, но Любопитния Том издълбал дупка в кепенците на прозореца си и бил ослепен. — Б.пр.

Испански благородник. — Б.пр.

Любима (исп.). — Б.пр.

Английски художник, гравьор, поет и мистик, водеща фигура в романтичния период. Илюстрира с водни бои поемите си, както и произведения от Джон Милтън, Уилям Шекспир, Данте и Библията. Роден е в Сохо, Лондон. — Б.пр.