П. Удхаус - Джийвс се намесва

— Вие не се занимавате с криминология като мен. Имам набито око и никога не греша в преценките си. Този мъж не е тука за добро.

Виждах, че всичко това разгорещи Боби, но добрата й половина надделя и тя преглътна острата забележка. Беше много привързана към Т. Портарлингтън Травърс, който, както ми каза, бил живият образ на един четинест териер, някога много скъп за нея, но сега квартируващ сред ясните звезди. Така тя си спомни, че заради него трябва да прави път на Крийм и да им посяга с ръкавици. Когато заговори, гласът й беше кадифен като на гълъбица, гукаща на друга гълъбица, от която се надява да вземе пари назаем.

— Не мислите ли, мисис Крийм, че всичко може да е само въображение? Вие имате такова възхитително въображение. От ония дни Бърти се чудеше как успявате да го направите. Да напишете всичките тези невероятно фантастични книги искам да кажа. Нали, Бърти?

— Точно това бяха думите ми.

— И ако имате такова въображение, на вас просто ви е трудно да спрете да си въобразявате. Нали, Бърти?

— Дяволски трудно.

Подсладените й слова бяха пропилени. Крийм продължи да се инати като Валаамовото магаре 10 10 Валаам (библ.) — пророк, нает да прокълне израилтяните. Когато набил магарето си заради ината му, животното го порицало с човешки глас, бел.пр. , за което несъмнено сте чували.

— Не си въобразявам, че този иконом крои нещо мътно — запъна се тя кисело. — И мисля, че е повече от ясно какво е то. Вие май сте забравили, че мистър Травърс притежава една от най-чудните колекции на старо сребро в Англия.

Това беше вярно. Благодарение вероятно на някакъв дефект в умствената си нагласа, чичо Том колекционираше старо сребро откак бях ей таквоз момченце, и предполагам, че съдържанието на стаята в приземието, където той инсталира материалите, възлиза на доста тлъста сума. Знаех всичко за тази негова колекция, не само защото трябваше да го слушам с часове по темата свещници, листовидна декорация, гирлянди във висок релеф и декоративен обков, но защото имах и един вид личен интерес, след като веднъж бях свил за него една каничка за сметана от осемнадесети век във формата на крава с доста странно, според мен, изражение, доказващо известни нейни извратени наклонности. Дълга история. Сега няма време да навлизаме в нея. Ще я намерите някъде из архивите.

— Мисис Травърс я показа онзи ден на Уили и той се възторгна. Уили също колекционира старо сребро.

С всеки изминат час ми ставаше все по-трудно да намеря опорна точка в разгадаването на характера на У. Крийм. Не ще и дума — умее да сервира изненади. Първо ония стихове, сега това. Винаги съм мислел, че един плейбой не дава и петак за друго, освен за блондинки и изстудени бутилки. Това още веднъж доказва, че половината свят няма и представа как живеят останалите три четвърти.

— Той казва, че има няколко нещица в колекцията на мистър Травърс, за които е готов да си даде кътниците. А една кравоподобна каничка за сметана от осемнадесети век събуди у него неимоверно желание. Така че дръжте си очите отворени около този иконом. А аз ще държа моите. Е — отсече Крийм, ставайки, — трябва да се връщам на работното си място. Обичам да нахвърлям новата глава, преди да приключа за деня.

Тя запраши и за момент се възцари тишина. Тогава Боби изпръхтя „Пфу“ и аз се съгласих, че това „Пфу“ беше точната дума.

— Най-добре е да измъкнем Глосъп от тук по най-бързия начин — казах аз.

— Как бихме могли? Леля ти трябва да реши това, а нея я няма.

— Тогава ти казвам, че аз самият ще се измъкна. Твърде много зла орис за моя вкус витае по тия места. Някога Бринкли Корт беше тиха провинциална къща, сега се е превърнала в зловещ откъс от Едгар Алън По, от който кръвта ми се смразява. Напускам.

— Не можеш, докато не се върне леля ти. Тука трябва да има нещо като домакин или домакиня, а аз непременно трябва да замина за вкъщи утре и да видя мама. Ще трябва да стискаш зъби и да издържиш.

— И жестокото душевно напрежение, на което съм подложен, е без значение, предполагам?

— Нито трохичка. Действа ти добре. Отваря ти порите.

Вероятно щях да каже нещо доста солено в отговор, ако можех да го измисля, но тъй като не успях, не казах.

— Какъв е адресът на леля Далия?

— Ийстбърн, Ройал хотел. Защо?

— Защото — обясних, докато вземах още един сандвич с краставица, — ще изпратя телеграма да ми се обади утре без отлагане, за да й светна какви неща се мътят в това свърталище.