П. Удхаус - Джийвс се намесва

Винаги е трудно да поведеш разговор със смес от спец по мозъците и иконом, особено когато отношенията ти с него в миналото не са били много свойски. Усетих, че не намирам думата, с която да завъртя воденицата. Бленувах за това питие така, както еленът се устремява към ручея, но ако поискаш от един иконом да ти донесе уиски със сода и той се окаже още и спец по мозъците, твърде е вероятно да се изпречи отпреде ти и да те смаже с поглед. Всичко зависи от това коя част от него е по-силна в момента. Беше голямо облекчение, когато видях, че се усмихва любезно, явно доволен от възможността да си побъбри с Бъртрам. Стига да не зачекваме темата за грейките, изглежда всичко щеше да мине добре.

— Добър ден, мистър Устър. Надявах се да мога да ви кажа няколко думи насаме. Но може би мис Уикъм вече ви е обяснила положението? Направила го е? Значи нещата се подреждат и няма опасност по невнимание да издадете самоличността ми. Тя наблегна ли на това, че мисис Крийм не трябва да има и най-лекото подозрение защо съм тука?

— О, да. Дискретност и мълчание, нали? Ако тя узнае, че наблюдавате сина й, с оглед да установите дали няма тиквени семки между ушите, ще се докачи, та даже и разяри.

— Именно.

— И как върви?

— Моля?

— Наблюдението. Отбелязахте ли вече, че обектът е куку?

— Ако, както разбирам, ме питате дали се е оформило някакво определено мнение относно нормалността на Уилбърт Крийм, отговорът е не. Твърде необичайно е за мен да не съм в състояние да реша още след първия разговор с човека, който наблюдавам, но при младия Крийм нещата остават неясни. От една страна имаме миналото му.

— Вонящите бомби.

— Именно.

— И тегленето на пари с насочен патлак?

— Точно така. И още доста други неща, които сочат към едно психическо неравновесие. Безспорно Уилбърт Крийм е ексцентричен.

— Но чувствате, че още не е дошло време да му вземете мерките за усмирителната риза.

— Определено бих желал да продължа с наблюдението.

— Джийвс ми каза, че имало нещо около Уилбърт Крийм, което дочул, когато бяхме в Ню Йорк. Може да е важно.

— Твърде вероятно. Какво е то?

— Той не можа да си спомни.

— Лошо. Но да се върна на думите си. Миналото на младежа изглежда насочва към една дълбока невроза, ако не и реална шизофрения, но срещу това застава фактът, че той не дава знак за това в разговорите си. Вчера сутринта разговаряхме доста нашироко и го намерих особено интелигентен. Той се интересува от старо сребро и прояви значителен ентусиазъм по отношение на една каничка за сметана от осемнадесети век в колекцията на чичо ти.

— Не каза ли, че той е каничка за сметана от осемнадесети век?

— Разбира се, че не.

— Може би си е надянал маската.

— Моля?

— Искам да кажа, да не би да се е приготвил за скок. Да е приспал бдителността ви. Рано или късно обаче ще си покаже рогата. Големи дяволи са тия типове с дълбоките неврози.

Той разтърси глава с неодобрение.

— Не трябва да правим прибързани заключения, мистър Устър. Не трябва да сме прекалено подозрителни. Никой не е спечелил от това, че не спира, за да претегли фактите. Може би си спомняте, че имаше един критичен момент, в който стигнах до прибързано заключение относно вашия здрав разсъдък. Онези двадесет и три котки в стаята ви.

Почервенях като рак. Инцидентът се беше случил преди няколко години, и щеше да бъде проява, на по-добър вкус, ако сянката му не беше изровена.

— Беше дадено подробно обяснение.

— Именно. Показаха ми, че съм сгрешил. И затова казвам, че не мога в случая с Уилбърт Крийм да си съставя преждевременно мнение. Трябват ми допълнителни доказателства.

— И после ще ги претегляте?

— И после, както казвате, ще ги претеглям. Но вие позвънихте, мистър Устър. Мога ли да направя нещо за вас?

— Всъщност, исках едно уиски със сода, но ми е неприятно, че ви безпокоя.

— Скъпи ми мистър Устър, забравяте, че макар и временно аз съм иконом, и надявам се, съвестен иконом. Ще го донеса незабавно.

Мислех си, след като се стопи от очите ми, дали да не му кажа, че мисис Крийм също си претегля своите доказателства за него, но реших, че е по-добре да премълча. Нямаше смисъл да руша спокойствието му. Засега задачата да откликва на името Сордфиш ми се виждаше достатъчна. От прекалено много тревоги ще се разтрепери и побледнее.

Когато се върна, той донесе не само стакана, пълен с топлината на юга, на който се нахвърлих с благодарност, но и едно писмо, за което каза, че току-що е пристигнало със следобедната поща. След като удавих жаждата си, погледнах към плика и видях, че е от Джийвс. Когато го отварях, ръцете ми не трепереха от вълнение, защото очаквах само информация, че е стигнал читав предназначението си и надеждите му, че писмото ще ме намери цъфнал като кукуряк, какъвто е самият той в този момент. С две думи, все същите сапунени мехури.