П. Удхаус - Джийвс се намесва

Наистина ми говореше. Нейната история дълбоко ме порази. Познавах „Чайка“ на Чехов. Леля Агата веднъж ме накара да заведа сина й Тос на представление в театъра „Олд Вик“, и дали заради напрежението да следя заплетените ходове на персонажите, наречени Заречная и Медвенко, или поради това, че бях постоянно нащрек да дебна Тос да не избяга към големите фоайета, страданието ми беше безмерно. Нямах нужда от по-голямо доказателство, че Филис Милс е момиче, чието мото в живота е „Татко знае най-добре“. Уилбърт само трябва да предложи и тя ще се съгласи на секундата, защото Ъпджон е пожелал така.

— Леля ти е безкрайно разтревожена.

— Тя не одобрява ли?

— Разбира се, че не одобрява. Ти трябва да си чул що за птица е Уили Крийм, като ходиш толкова често в Ню Йорк.

— Да, до ушите ми достигна информация за лудориите му. Той е плейбой.

— Леля ти смята, че е смахнат.

— Предполагам повечето са такива. Е, ако е така, разбирам, защо не иска да чуе химна на Менделсон. Но — добавих аз, заковавайки нещата по специфичния ми безпогрешен начин — това не обяснява защо татко Глосъп се намесва в играта.

— Напротив, обяснява. Тя го доведе тук, за да наблюдава Уилбърт.

Нещо ми убягваше.

— Искаш да кажеш да го държи под око? И какво ще помогне това?

Тя изсумтя нетърпеливо.

— Да го наблюдава в техническия смисъл на думата. Знаеш как работят тези специалисти. Следят обекта отблизо. Водят разговори с него. Прилагат фини тестове. И рано или късно…

— Започвам да разбирам. Рано или късно той изпуска нещо от рода на това, че се мисли за варено яйце и тогава го вкарват където му е мястото.

— Е, по някакъв начин се издава. Когато леля ти ми се оплакваше, внезапно ми дойде вдъхновението, че можем да вземем Глосъп тука. Знаеш тия мои внезапни вдъхновения.

— Знам. Епизодът с грейката.

— Да, това беше едно от тях.

— Ха!

— Какво каза?

— Просто „Ха!“.

— Защо „Ха!“?

— Защото като си спомня онази ужасна нощ, нещо ме кара да кажа „Ха“.

Тя изглежда видя някаква логика. Като спря само за да лапне един сандвич с краставица, продължи нататък:

— Така, че рекох на леля ти: „Ето какво можеш да направиш“, така й казах, „доведи тука Глосъп“, казвам й, „и го накарай да наблюдава Уилбърт Крийм. После ще има с какво да отидеш при Ъпджон и да му объркаш картите“.

Нещо пак не схващах. Доколкото си спомням, досега за карти нищо не се бе споменавало.

— Как така?

— Не можеш ли да разбереш? „Хвани стария Глосъп“, казвам й, „и му дай да го наблюдава. После ще има с какво“, казвам, „да отидеш при Ъпджон и да му кажеш, че сър Родерик Глосъп, най-големият психиатър в Англия, е убеден, че Уилбърт Крийм не е с всичкия си и още да го попиташ дали предлага доведената му дъщеря да се омъжи за човек, който всеки момент ще получи членство в лудницата.“ Дори и Ъпджон ще се въздържи от такова нещо. Или не мислиш така?

Замислих се.

— Да — рекох, — вероятно си права. Възможно е Ъпджон да има човешки чувства, макар и никога да не съм забелязал това, докато бях в положението на негов възпитаник, както се казва. Сега ми е ясно защо Глосъп е в Бринкли Корт. Защо обаче в ролята на иконом?

— Казах ти, че това беше негова идея. Смяташе, че е прекалено популярен и ще предизвика съмнение у мисис Крийм, ако се появи тука под собственото си име.

— Разбирам. Ще забележи, че наблюдава Уилбърт, ще се учуди защо…

— … и накрая ще събере две и две…

— … и ще вдигне врява.

— Точно така. На никоя майка няма да й стане драго, като открие, че домакинята е довела психиатър да наблюдава сина й, над когото и сламка не дава да падне.

— Докато ако хване иконома да го наблюдава, просто ще си каже: „Я, какъв наблюдателен иконом“. Много разумно. С тази сделка между чичо Том и Хоумър Крийм, ще бъде фатално да се рискува и с най-малкия повод да бъде раздразнена. Ще се оплаче на Хоумър, а той ще каже: „След това, което стана, Травърс, предпочитам да прекъсна преговорите.“ и чичо Том ще изгуби пачките. Всъщност, какво е това тяхно споразумение? Леля Далия каза ли ти?

— Само в общи линии. Става дума за някаква земя, която чичо ти има някъде, а мистър Крийм мисли да я купи и да строи хотели или нещо подобно. Всъщност, няма значение. Най-важното е, и трябва да си го запишеш в главата, че контингентът на Крийм трябва да се гали с перце на всяка цена. Така че, нито дума на никого.

— Какво говориш. Устър не е дрънкало. Нито пък порти. Но защо си толкова сигурна, че Уилбърт Крийм е чалнат? На мен не ми изглежда такъв.