П. Удхаус - Ъкридж

И тогава разбрах, че въпреки мустаците и няколкото килограма, които беше сложил отгоре, той все още си беше старата Откачалка от момчешките ми години.

— Винаги ли използваш този принцип при залаганията? — поинтересувах се аз.

— Ами направо ще се учудиш, ако разбереш колко често дава резултат. В деня, когато затвориха леля ми в частната клиника за психично болни, прибрах пет стотачки, като подкрепих Лудата Джейн за Юбилейната купа.

— Да ти се намира цигара? Благодаря.

— О, Господи!

— Сега пък какво има?

— Някой ми е пребъркал джоба — със заекване произнесе Кут Откачалката, като извади треперещата си ръка. — Имах портфейл с почти сто лири, а сега го няма!

В следващия момент с изненада забелязах слаба, примирена усмивка по лицето на моя човек.

— Е, с това стават две — промърмори той сякаш на себе си.

— Две какво?

— Две нещастия. Тези неща винаги вървят по три, знаеш. Всеки път, когато се случи нещо лошо, се стягам и очаквам следващите две. Е, този път, слава богу, остава да се случи само още едно.

— Какво беше първото?

— Нали ти казах, че моят камериер, Спенсър, си счупи крака.

— Според мен това би трябвало да е първото от тройката нещастия на самия Спенсър. Ти къде се вписваш в случая?

— Как къде се вписвам! Знаеш ли какъв зор виждам, откакто го няма! Глупакът, който ми изпратиха от агенцията да го замести, за нищо не става. Я погледни! — Той протегна добре сложения си крак. — На това ръб ли му казваш?

От скромната гледна точка на собствените ми издути на коленете панталони бих го нарекъл идеален ръб, но Откачалката никак не изглеждаше във възторг от него, така че не ми оставаше нищо друго, освен да му препоръчам да стисне зъби и да понесе този удар на съдбата като истински мъж и тъй като след малко удари камбанката за гонката в три и половина, ние се разделихме.

— О, между другото — каза Откачалката преди да тръгне, — ще присъстваш ли на официалната вечеря на възпитаниците на „Рикън“ другата седмица?

— Да, ще дойда. Ъкридж също.

— Ъкридж? Боже мой, не съм виждал стария Ъкридж от години.

— Е, и той ще бъде там. И, предполагам, ще се опита да ти изкрънка някой краткосрочен заем. Това ще бъде третото ти нещастие.

Решението на Ъкридж да присъства на ежегодната вечеря на Старчетата от училището, където двамата с него бяхме — тъй да се каже — получили образование, беше изненада за мен. Защото, макар че по всяка вероятност яденето щеше да бъде вкусно и питателно, кувертът струваше половин златна лира на глава, а от участниците в тържествената сбирка се очакваше да бъдат с вечерно облекло. И макар че Ъкридж понякога разполагаше с десет шилинга, с които се беше сдобил след залагане на фрак или с фрак, който беше взел под наем за десет шилинга, за него беше необичайно да разполага и с двете неща едновременно. Въпреки това той удържа на думата си и в нощта на банкета пристигна в квартирата ми за глътка освежител за отскок. Бе облечен безупречно и готов за празненството.

Може би малко нетактично го попитах коя точно банка е обрал.

— Мисля, че само преди седмица ми беше споменал, че ти е тясно около врата.

— Тясно ми беше — потвърди Ъкридж, — по-тясно отколкото с тези проклети панталони. Никога не си купувай готови официални дрехи, Корки, моето момче. Никога не са достатъчно добри. Но нещата се оправиха. Успях да сеизмъкна от ямата, старче. Миналата събота реализирахме изключителна печалба в Сандаун.

— Реализирахме?

— Фирмата. Нали ти казах, че се явявам съдружник без пряко участие в управлението на бизнеса със залагания на конни надбягвания.

— За Бога! Нима искаш да кажеш, че това наистина носи пари?

— Носи пари? Скъпи мой стари приятелю от детските дни, как би могло да не носи пари? Още отначало ти казах, че това е златна мина. Охолството е на крачка от мен — чака само да протегна ръка. Онзи ден си купих половин дузина ризи. Това може да ти даде представа за какво говоря!

— Колко спечели?

— В известен смисъл — каза Ъкридж разнежено — съжалявам за това благополучие. Искам да кажа, онези стари безпарични дни не бяха чак толкова лоши, Корки, старче, а? Тогава животът имаше вкус. Беше шеметен, ярък, интересен. Пък и винаги съществува опасност, когато човек забогатее, да се отпусне и да се остави течението да го носи. Въпреки всичко обаче, пълният джоб си има и своите хубави страни. Е, общо взето, никак не съжалявам, че успях да направя пачка.

— Колко спечели? — отново попитах аз, вече достатъчно впечатлен. Фактът, че Ъкридж беше купил шест ризи за себе си, вместо да отмъкне моята, говореше за богатство, сравнимо по мащаби с това на граф Монте Кристо.