П. Удхаус - Ъкридж

— Какво! — За щастие, този път бях оставил чашата си на масата.

— Да — със съжаление отбеляза лейди Лейкънхийт. — А с такова нетърпение очаквах да се запозная с лелята на Стенли там. Но след като бедният Ленард беше в това ужасно състояние, съвсем естествено не можех да мръдна от къщи. Грижите за него са на първо място. Ще трябва да почакам, докато мис Ъкридж се върне от Америка.

— Следващият април — тихо промърмори Ъкридж.

— Мисля, че ще ме извините, мистър Коркоран, ако изтичам горе, за да видя как е милата душица.

Вратата се затвори.

— Момко — сериозно заяви Ъкридж, — не показва ли това…

Аз го изгледах обвиняващо.

— Ти ли отрови папагала?

— Аз? Да отровя папагала? Разбира се, че не съм отровил папагала. Цялата история се дължи на погрешна доброжелателност, проявена в дух на най-чист алтруизъм. И, както казвах, не показва ли това, че всяка добрина, колкото и банална да е, никога не остава невъзнаградена в нашето мироздание? Човек би предположил, че когато донесох онази бутилка ПЕППО на старата дама, всичко ще завърши с няколко най-обикновени думи на благодарност. Но забележи, момко, как различните фактори се обединяват за добро. Мили, която, между нас казано, е момиче за милиони, си помислила, че птицата изглежда леко неразположена снощи и с доброто желание да й помогне, й дала парченце хляб, потопено в ПЕППО. Решила, че това ще ободри папагала. Признавам чистосърдечно, че не знам какво слагат в това нещо, но е факт обаче, че нашият пернат приятел почти мигновено се напил. Е, ти чу разказа на старата дама за станалото след това, но, повярвай ми, тя не знае дори и половината от всичко случило се. Мили разправя, че човек трябвало да види Ленард, за да повярва. Когато старата дама слязла долу, той бил изпаднал в пиянско вцепенение, а днес цял ден го боли глава. Ако наистина се е надигнал и съвзел, това означава, че е превъзмогнал един от най-славните махмурлуци на столетието. Нека това ти послужи за урок, момко! Не пропускай нито ден без да извършиш добро дело. Колко е часът, стари друже?

— Наближава пет.

Ъкридж сякаш се замисли за миг и щастлива усмивка огря лицето му.

— В този момент — доволно каза той — леля ми е някъде из Ламанша. А в сутрешния вестник прочетох, че от югоизток се задава ураган!

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/646

Издание:

Ъкридж. 2005. Изд. Кронос, София. Превод: от англ. Тодор Кенов. Формат: 20 см. Страници: 256. ISBN: 954-8516-97-7