Робърт Паркър - Може би сън

— Значи купуват евтина земя, облагородяват я с крадена вода и печалбата им е в кърпа вързана.

— Според мен Бонсентир е в играта. Симпсън също. Подобна далавера иска маса пари. Сигурно са подкупили правителствените служители, които осъществяват проекта в Невил Вали, а в Ранчо Спрингс законът е в ръцете им. Онзи ден техните ченгета ме прогониха от там.

— Хората се държат доста недружелюбно с теб — отбеляза Марс.

— Свикнал съм. Тъкмо са си опекли работата и ето, че се появявам аз, хрътката Марлоу, уж търся Кармен Стърнуд. Всички умират от страх да не разбутам нещо от сделката за Невил Вали.

— Защо просто не те очистят? — Марс извади копринената кърпичка от горния джоб на сакото, оправи гънките й и отново я върна на мястото й.

— Решиха на първо време да ме сплашат. Едно убийство ще привлече вниманието.

— Защо не върнат тогава Кармен? Ти разправяше, че е при Симпсън.

— И на мен ми е трудно да разбера. Може би причината е извратеният вкус на Симпсън. Толкова е богат, че едва ли разсъждава като мен и теб, Еди.

— А е и смахнат — додаде Марс.

— И то много. Него всички го пазят, а той толкова се е самозабравил, че не мисли за последствията.

— Никой не му дава право да бие моята мацка — рече Марс.

Нямах намерение да обсъждаме този въпрос. Направих се, че не го чувам.

— Само убийството не се връзва. И навярно защото е случайно съвпадение.

— Говориш за оная накълцаната, нали?

— Точно така. Намериха телефона на Стърнуд в чантата й.

— Вестниците писаха, но без да споменават имена.

— Стърнудови също имат достатъчно връзки — обадих се аз.

— Мислиш ли, че Кармен е дала този телефон?

— Откъде да знам. Това убийство ми е много мътно. Още повече обърква нещата.

— Такава сладка работа. Никога няма да ти позволят да им попречиш.

— Прав си.

— От такава далавера ще капнат петдесет, ако не и сто милиона.

— Като нищо.

— Ще те пречукат и окото им няма да мигне. На тяхно място така бих направил.

— Не че не се опитаха — рекох аз. — Навремето и на теб не ти издържаха нервите.

Марс замислено поклати глава.

— Ти си ми най-малката грижа, храбрецо. Но за да се откажат да тормозят Вивиан, ще трябва да им дръпнем килимчето изпод краката.

— Май така ще стане — съгласих се аз. — Освен това трябва да намерим и Кармен.

— Малката мръсница. Ако я очистиш, голяма услуга ще направиш на сестра й.

— За друго съм нает.

— А ако ти платим, за да забравиш за какво си нает?

— Говориш глупости, Еди.

— Знам какво говоря. Глупакът си ти, храбрецо, но поне си твърдоглав, признавам. Значи ще търсим и Кармен.

Кимнах. Аз и Еди Марс. Съдружници. Приятели. Двама умници с обща цел. Марс и Марлоу. Марлоу и Марс. Колко хубаво прозвуча. Прииска ми се да си отида и да се натряскам.

Което и направих.

Седях в кантората без сако и без връзка, отпивах ръжено уиски от водната чаша и тъкмо се колебаех дали да си сипя още едно, или да си поръчам обяд, в стаята влезе Бърни Олс.

— Аперитивче, а?

— Именно — рекох. — Разполагам се удобно, обръщам едно-две и си преговарям деня. Много ободрява.

— Какво ще кажеш за едно посещение в моргата?

— Нищо по-хубаво.

Движението по улиците бе натоварено и Олс не спря сирената по целия път.

— Трупът да не е нервен?

— Какъв е смисълът да си полицай, ако не използваш сирената — обясни Олс. — Това ни е кярът от цялата работа.

В моргата бе хладно и мрачно — нищо по-приятно в толкова горещ ден! Стъпките ни отекваха в коридора, докато следвахме служителя покрай безкрайната редица метални чекмеджета. Той ни показа тяло на възрастна жена с побеляла коса и странно изметната глава. Познах я. Трябва да бе намерила своя дом.

— Мисис Суейзи — обадих се аз.

— Съвпада с твоето описание — рече Олс.

— Счупен врат?

— Съдебният лекар още не я е видял. Но изглежда това е причината.

— Къде я намерихте?

— Край брега, близо до шосето.

— Мислиш ли, че може да са я убили другаде и после да са я захвърлили там?

— Още не знаем дали е убийство. Може и да е паднала.

— Я стига, Бърни — рекох аз. — Достатъчно време си бил полицай, за да се правиш на наивен. Беше пациентка в „Рестхевън“, свидетелка на изчезването на Кармен Стърнуд и щом поискахме да я разпитаме, тя изчезна. Втори труп по случая Стърнуд.

— Точно така. Но както вече спомена, отдавна съм в полицията и затова предпочитам да чуя първо какво ще каже съдебният лекар.

— А клиниката?

— Какво клиниката? Бонсентир е чист като паста за зъби. И ние не разполагаме с никакви доказателства за противното. Двама души, за които той твърди, че са изписани, създават проблеми, но и това не е сигурно. Смяташ ли, че имаме достатъчно основание да го задържим?