Робърт Паркър - Може би сън

— Еди не поръча да съм ти бавачка. Ще се видим в клуба.

Обърна се и си тръгна. След минута го последвах и в Сайпръс Клъб бях преди него.

Като всички клубове и този денем изглеждаше опърпан. Общата запуснатост, която нощното осветление скриваше, под лъчите на слънцето изпъкваше с цялата си грозота. Петната под олющената боя, изронена от океанския вятър, се блещеха насреща. Нещата изглеждаха по-добре само под прикритието на сенките.

Марс бе изключение. Той изглеждаше все така добре в перленосиво спортно сако и черна риза, чиято яка падаше върху реверите на сакото. Двамата с Вивиан ме чакаха в кабинета му.

Видът й не беше добър. Горната й устна беше подпухнала, едното око — почти затворено, с тъмните кръгове на правилно насочен удар. Нямаше и следа от грим, косата й бе разчорлена, изглеждаше уплашена и безпомощна. И красива.

— Какво се случи? — попитах аз. Тя погледна към Еди.

— Повикали я от клиниката на Бонсентир — започна Еди вместо нея. — Казали й, че Кармен се е върнала и не е зле да я посети. Наместо да ми се обади, Вивиан веднага потеглила. Някъде по пътя за Мълхоланд двама биячи я отбили от пътя, по-натупали я и заръчали да те накара да се откажеш.

— В противен случай?

Марс кимна. Лицето му бе съвършено спокойно за разлика от очите.

— Престани да ровиш, Марлоу — промълви Вивиан. — Зарежи всичко това, по дяволите, махни се от живота ни, искам и аз да поживея спокойно.

— И тогава? Да оставим Бонсентир да праща Кармен където му скимне, а ти да чакаш заповедите на разни кретени. На това ли му викаш спокойствие?

Вивиан погледна Еди, след това отново към мен.

— Той е прав, мила — обади се Марс. Гласът му беше безизразен и студен, почти нечовешки.

Тя отново ни изгледа поред и ето, че заплака.

— Погледнете ме. Само ме погледнете. — Сега вече тя се разрида, но силната болка я принуди да се овладее. Без да продума, Марс прекоси стаята и обгърна раменете й. Вивиан не помръдна. — Опитах се да се свържа с теб — взе да обяснява тя. Правеше отчаяно усилие да овладее гласа си. — Не те намерих. И затова тръгнах сама, а после дойдох при Еди.

— Излишно е да ми обясняваш — рекох аз. Марс не откъсваше очи от лицето ми. Според мен нищо от онова, което се говореше, не достигаше до съзнанието му. Очите му бяха ледени.

— Какво ще правим сега, храбрецо?

— Все нещо ще измисля. Предлагаш да помогнеш ли?

— Само засега — рече той. Имах чувството, че мисълта му се е отплеснала в друга посока. — Което съвсем не означава, че сме приятели, храбрецо. Просто в момента имаме общи интереси.

— Какво смятате да правите? — попита Вивиан.

— Все нещо ще измисля.

— Ти не се безпокой, мила, двама от моите хора ще те изпратят. Ние с Марлоу трябва да си поговорим.

— И да чакам вие да решавате вместо мен? — рече Вивиан.

— Да не би да имаш по-добра идея? — намесих се аз.

Лицето й помръкна, сякаш всеки миг щеше да заплаче отново. Но не заплака.

— По дяволите, жените открай време ги затварят вкъщи. Да чакат, да се надяват, докато мъжете „измислят нещо“. Май ще взема да се напия.

— Моите момчета ще останат у вас — рече Марс. — Нищо страшно няма да ти се случи.

— Ти пък откъде си толкова сигурен, по дяволите? — троснато рече Вивиан и излезе от стаята.

Миг по-късно се появи Блонди.

— Вземете кола и я закарайте у тях. Оставате там.

Блонди я последва.

Клубът потъна в тишина — тишината, така типична за нощните заведения денем. Марс бръкна в някакво чекмедже, извади един колт калибър 45 с къса цев и го постави на бюрото. До него тупна кутия с куршуми.

— Нещо да кажеш? — попита той. Настаних се срещу него и кръстосал крака, взех нервно да помръдвам стъпало.

— Според мен Кармен случайно е попаднала в тази каша — рекох аз. — Проблемът е в онова, което става между Невил Вали и Ранчо Спрингс. Неизвестно кой изкупува водни права в Невил Вали при действащ вече правителствен проект за напояване в района. В същото време в Ранчо Спрингс, по-точно в пустинята на изток от Пасадина, се изкупуват земи, в които няма капка вода.

— Да имаш някаква представа кой може да е?

— Ще стигнем и до него. Според мен замисълът предвижда водата на Невил Вали да се отклони към Ранчо Спрингс и да се натрупат пари от продажбата на плодородни парцели, купени на нищожна цена.

— Но това са цели двеста мили — обади се Марс.

— Точно така. Прочетох туй-онуй. Напоителната система на Лос Анжелис, която започва от Оуенс Вали, е точно толкова дълга.