Робърт Паркър - Обетована земя

— Готвя често на Сюз — казах аз.

Нарязах доматите и започнах да режа една зелена чушка.

— И на никого другиго?

— Напоследък само на Сюз.

— Какво е толкова различно у мен? Защо е това чувство на напрежение?

— Не съм сигурен. Свързано е с това, че ги си много привлекателна и аз те желая. Това го разбирам. Но то е свързано и с чувството, че трябва да оставим нещата дотук.

— Защо? — Тя беше оставила бирената кутия и беше скръстила ръце под гърдрте си.

— Опитвам се да ви събера пак с Харви, а ако започна нещо с теб, това няма да е най-добрият начин да го направя. Мисля, че и на Сюз няма да й хареса много.

— Защо тя трябва да знае?

— Защото, ако не й кажа, ще има неща, които крия от нея. Тя няма да ми има доверие.

— Но тя няма да знае, че не може да ти има доверие.

— Да, но тя няма да ми има доверие.

— Това е налудничаво.

— Не е. Виж, факт е, че тя няма да може да ми има доверие, че не заслужавам доверие. Това, че тя не знае, ще бъде просто още една измама.

— Излиза, че ти си признаваш всяка авантюра.

— Всяка, за която тя има право да знае.

— Много ли си имал?

— Няколко.

— И Сюзън е против това?

— Не, не изобщо. Но тя не ги познава. А теб те познава. Мисля, че това ще я нарани. Особено сега. Ние сме в критичен момент. Не знам точно какъв, но мисля, че ще е грешка, ако нещо стане сега. По дяволите…

— Мисля, че тя е щастливка.

— Така ли мислиш? Защото наскоро ме нарече конски задник.

— Възможно е — каза Пам Шепърд.

Нарязах три малки кисели краставички и без да ги беля, ги добавих към моята салата. Извадих салатените листа от водата, попих ги с кърпа, а после ги завих и ги сложих в хладилника. Проверих и соса — почти се беше разтопил. Прибавих малко зелено грозде без семки в купата за салата.

— Работата е там, че цялото това обяснение не можа да охлади желанието ми. Не мисля, че е фатално, но не можеш да кажеш, че си почивам удобно.

Пам Шепьрд се засмя.

— Добре е да го знам. Всъщност аз си мислех, че ще спим заедно и мисълта за това ми беше приятна. Изглеждаш груб, но чувствувам, че не си.

— Грубоват, но толкова нежен — казах аз.

— Но това няма да стане и може би така е добре. Обикновено не се чувствам добре след като съм го направила с някой друг освен с Харви. — Тя се засмя пак, но този път грубо. — Представи си, не се чувствувах кой знае колко добре и последните няколко пъти, когато го правих с Харви.

— Скоро ли беше това?

Тя отклони погледа си от мене и каза:

— Преди две години.

— И това те притеснява?

Тя отново ме погледна.

— Да — каза тя, — много. Не мислиш ли, че трябва да ме притеснява?

— Да, може би. Но, от друга страна, ти не си автомат, който продава секс. Той да пусне две монети по 25 цента и ти да си насреща. Предполагам, че ти не си искала да спиш с него.

— Не можех да понасям това.

— И вие двамата стигнахте до заключението, че ти си фригидна. А ти трябваше навън да доказваш, че не си.

— Така изглежда. Не е много красиво, нали?

— Не, нещастието никога не е красиво. А Харви, той какво правеше, за да премахне напрежението?

— Да премахне напрежението ли? Господи, мисля, че никога не съм чувала друг да говори като тебе. Не знам какво е правил. Сигурно е мастурбирал. Не мисля, че е бил с други жени.

— Защо не?

— Заради своята вярност, мазохизъм, може би любов, кой знае.

— Може би това е начин да се задълбочи чувството ти за вина.

— Може би е всичко това взето заедно.

— Почти винаги е всичко взето заедно. Изглежда, че колкото по-дълго съм в бизнеса, толкова повече е всичко взето заедно.

Извадих две кутии с бира от хладилника, отворих ги и й подадох едната.

— Работата е там, че никога не разбрах дали е така.

— Кое, дали си фригидна ли?

— Да. Предпочитах да се напия и да се мятам, да хапя и стена и да правя всичко, което те искаха. Но част от това беше само имитация и на следващия ден бях винаги отвратена. Мисля, че една от причините, поради които исках да те сваля, беше, за да те попитам после дали мислиш, че съм фригидна.

Гласът й беше груб и когато каза „да те сваля“, това също прозвуча грубо и не й отиваше. Познавах тази грубост. Това беше отвращение. Бях го чувал преди.

— Първо, задаваш погрешен въпрос. Фригидна не е много подходяща дума. Ти ми го показа преди малко. Тя няма значение. Просто означава, че ти не искаш да направиш нещо, което някой друг иска да направиш. Ако не ти е приятно да се чукаш със стария Харви, защо тогава не го кажеш? Защо обобщаваш. Кажи: „Не ми е приятно да се чукам с Харви“ или още по-добре — „Не ми беше приятно миналата нощ“. Защо превръщаш това в неотменим закон?