Робърт Паркър - Обетована земя

— Не мога да играя с тях двойна игра. Знам, че звучи мелодраматично, но не знам как да го формулирам по друг начин.

— По-добре е така, отколкото да кажеш, че не можеш да ги предадеш. Но както и да го формулираш, все грешиш. Изпаднала си в положение, при което всеки избор е лош. Но поне изглежда ясен. Ти имаш деца, които имат нужда от майка, имаш съпруг, който има нужда от съпруга. Имаш живот, който трябва да се живее. Ти си красива и интелигентна жена, която се намира по средата на нещо, което може да се нарече добър живот.

Завих наляво при магазина „Бонуит“ на Бъркли стрийт.

— Някой трябва да влезе на топло заради това старо ченге. Аз няма да плача, ако това са Роуз и Джейн. Те му видяха сметката веднага щом им се изпречи на пътя. А ако можем да хванем и Кинг Пауърс на същата въдица, мисля, че ще направим добре.

Отбих надясно по Марлборо стрийт и свих до водния кран пред апартамента си. Качихме се горе, без да говорим. Продължихме да мълчим и когато влязохме вътре. Мълчанието беше натежало от това, което и двамата съзнавахме. Разбирахме колко е неловко, че сме сами заедно в моя апартамент. Съзнанието за това висеше между нас сякаш Кейт Милет никога не беше се раждала.

— Ще направя нещо за вечеря — казах аз. — Искаш ли първо да пийнеш нещо? — Гласът ми беше малко дрезгав, но не ми се щеше да си прочистя гърлото. Това щеше да прозвучи още по-неловко, като в стар филм на Лион Ерол.

— Какво имаш за пиене?

— Аз ще пия бира. — Гласът ми беше станал още по-дрезгав. Закашлях се, за да прикрия, че си прочиствам гърлото.

— Дай и на мене една бира — каза тя.

Извадих от хладилника две кутии с бира „Ютика Клъб“.

— Искаш ли чаша? — попитах аз.

— Не, ще пия от кутията — отвърна тя.

— Опитвала ли си тази бира, много е добра, наистина.

Откакто престанаха да внасят „Амстел“ изпробвах различни видове.

— Много е хубава — каза тя.

— Искаш ли спагети?

— Да, чудесно.

Извадих замразения сос от фризера и го сложих под горещата водна струя, за да извадя аленото парче, втвърден от студа, сос в тигана. Пуснах газта съвсем слабо, покрих тигана и пийнах от бирата.

— Спомням си, че когато бях малък, ходих в някакъв град в западен Масачузетс. Там рекламираха тази бира с едно човече, направено от първите й букви. Мисля, че се казваше Юки. — Закашлях се пак и изпих бирата. Пам Шепърд се беше облегнала на единия от двата стола в кухнята. Беше изпънала напред краката си, леко раздалечени, така че леката й лятна рокля от имприме се беше опънала около горната част на бедрата й. Чудех се дали думата набъбнал може да бъде съществително. Аз съм набъбнал? Звучеше добре. Тя отпи от кутията глътка бира.

— Харесва ли ти? — попитах аз.

Тя кимна.

— А планът? Какво мислиш за него?

Тя поклати отрицателно глава.

— Добре, не ти харесва. Но ще го направиш, нали? Недей да хабиш силите си. Продължавай да го правиш. Мога да те измъкна от тази каша. Остави ме да го направя.

— Добре — каза тя, — не съм във възторг от себе си, но ще го направя. Заради Харви и децата и заради самата себе си. Може би главно заради себе си…

Ето, пак този мой дяволски чар. Трябва да използува м тази сила само за добро.

Казах си „ха така“ и отворих още една кутия с бира. Сложих водата за спагетите и започнах да късам листата на зелената салата.

— Искаш ли още една бира? — попитах аз и сложих листата на салатата във вода с лед, за да станат хрупкави.

— Още не. — Тя седеше неподвижно, отпиваше от бирата си и ме наблюдаваше. Аз поглеждах към нея от време на време, усмихвах й се и се опитвах да не задържам погледа си върху бедрата й.

— Не мога да те разбера — каза тя.

Аз режех на много тънки резенчета глава червен лук с широк касапски нож.

— Искаш да кажеш как човек с моя външен вид и талант може да свърши в тоя бизнес?

— По-скоро мислех за противоречията в твоя характер. Пълен си с мъжественост, а си толкова внимателен. Имаш всички тези мускули, а все пак четеш всички тези книги. Ти си саркастичен и умен и се шегуваш с всичко, но въпреки това наистина се страхуваше, че ще кажа „не“ преди малко и двама души, които ти дори не харесваш, ще си имат неприятности. А пък сега ми приготвяш вечеря и очевидно си нервен от това, че си сам с мене в апартамента си.

— Очевидно ли е?

— Да.

— А ти?

— И аз. Но аз съм само една обикновена съпруга и домакиня от средната класа. Предполагах, че ти си свикнал с тези неща. Сигурно не съм първата жена, за която приготвяш вечеря.