Робърт Паркър - Обетована земя

— Имам много свободно време — казах аз.

Часовникът на печката иззвъня и аз измъкнах една спагета и я опитах.

— Станали са „Ал Денте“. Брат му Сам играеше в отбора на „Ред сокс“. Беше добър бейзболист, играеше с лявата ръка.

Спагетите бяха готови. Изсипах ги в цедката, изпразних съда и разклатих цедката, за да изтече водата. Върнах ги в тигана, добавих малко масло и пармезан и ги разбърках.

— Ти ли си го измисли?

— Кое?

— Това за брата на Ал Денте.

— Не, наистина. Сам Денте играеше в „Ред сокс“ преди трийсет години. Беше левак.

Сосът за спагетите беше заврял. Изсипах го в сосиерата и сипах две големи купчини спагети в две чинии. Сипах в салатата сос с подправки, разбърках я и сложих всичко на кухненската маса.

— Приборите за хранене са там в чекмеджето — казах аз.

Извадих бургундско в бутилка от половин галон и две чаши за виното от бюфета.

Седнахме на масата и започнахме да вечеряме.

— Ти ли направи соса за спагетите? — попита тя.

— Да. Това е тайна рецепта, взета от една кутия с доматено пюре.

— А соса с подправките на салатата? Има ли мед в него?

— Да, научих го от майка ми.

Тя поклати глава.

— Изглежда, че си боец, любовник и готвач гастроном. Невероятно.

— Не. Ще приема боеца и любовника, но това за гастронома е забележка, която издава дискриминация по полов признак.

— Защо?

— Ако ти беше сготвила това, никой нямаше да каже, че си гастроном. Това е, защото съм мъж. Мъж, който готви и се интересува от това, е гастроном. Жената се нарича домакиня. А сега си изяж проклетите спагети — казах аз.

Тя ги изяде. Аз — също.

Тази нощ спах на кушетката. Още един триумф на добродетелта над похотта. Станах и си взех един душ, преди Пам Шепърд да се събуди. В десет часа вече си пиех кафето с Мейси, човека на Кинг Пауърс, в „Холидей ин“ в Хайанис.

— Искаш ли плодове? — попита Мейси.

— Не, благодаря. Кафето ми е достатъчно. Кога можете да доставите оръжието?

— Може би утре, със сигурност вдругиден.

— Каква е стоката?

— Карабини М2 в отлично състояние, всяка с по сто патрона.

— Колко са?

— Четиристотин и петдесет парчета.

— Господи, става дума за повече от два бона едната.

Мейси вдигна рамене.

— В цената влизат и патроните, не забравяй това.

— За бога, могат да се вземат от магазин за оръжие за половината цена.

— Четиристотин и петдесет парчета? Карабини М2?

— Това е проблемът — казах аз. — Но все пак сто бона за четиристотин и петдесет парчета. Не мисля, че моите хора ще харесат това.

— Ти дойде при нас, Спенс. Ти ни помоли. Не помниш ли?

Обичах да ме наричат Спенс.

— И не забравяй, че твоят дял е трийсет бона — каза той.

— Които са у вас.

— Хей, Спенс, това ни се полага. Сега нямаше да сме в бизнеса, ако не изисквахме финансова отговорност от нашите клиенти. Също така не ние отидохме при Харви. Той дойде при нас. Точно като тебе. Ако не ти харесва сделката, свободен си да сключиш друга, където искаш. Само гледай Харви да дойде при нас с трийсетте хилядарки, които ни дължи. Те всъщност ще станат повече от понеделник.

— А, да, вашите фирми за частни услуги, изглежда, работят с лихви, които се покачват, нали?

Мейси се усмихна, вдигна рамене и разпери ръце.

— Какво да ти кажа, Спенс. Ние си имаме своите методи и привличаме клиенти. Значи правим нещо както трябва.

Той скръсти ръце.

— Е, вземаш ли пушките или не?

— Да.

— Добре, тогава нека уредим въпроса. Кога искаш да вземеш пратката? Мога да ти гарантирам за вдругиден. Той провери датника на часовника си. — На 27-и. По-рано не е сигурно.

— На 27-и е добре.

— А къде искате да приберете пратката?

— Няма значение. Вие имате ли място?

— Имаме. Знаеш ли товарния пункт в Челси?

— Да.

— Значи там, вдругиден в шест часа сутринта. По това време там е пълно с камиони, които товарят и разтоварват. Никой няма да ни обърне внимание. Твоите шефове имат ли камион?

— Да.

— Добре. Разбрахме се. Ще дойдеш там с твоите хора.

— Да.

— Аз няма да идвам, но вие трябва да приготвите за човека, който ще движи нещата, сто хиляди долара в брой. Иди в ресторанта на търговския център. Знаеш ли къде е?

Аз кимнах.

— Пий там едно кафе или каквото искаш. Ние ще се свържем с тебе.

— Няма да стане — казах аз.

— Защо не?

— Кинг трябва лично да ни предаде стоката.

— Защо?

— Моите хора искат да правят бизнес с шефовете. Не им харесва вече да действат чрез мене. Може да искат да продължат сделките и им трябва пряк контакт.