Робърт Паркър - Обетована земя

— Все тая, все тая — казах аз. — Тя е съучастничка и носи същата отговорност, каквато и ти. Няма значение кой е натиснал спусъка.

— Можем да минем и без любителски психоанализи, Спенсър — рече Роуз. — Как да се осигурим срещу възможността да вземеш парите ни и да духнеш?

— Аз ще съм само посредник. Вие и търговецът на оръжие ще се срещнете лично. Той ви показва оръжието, вие му показвате парите.

— Ами ако оръжието е дефектно?

— Ще го проверите, преди да го купите.

Те мълчаха.

— Ако не познавате съответния вид оръжие, аз също ще го проверя. Мислили ли сте какъв вид пушки искате?

— Все едно какви — рече Джейн. — Важното е да стрелят.

— Не, Джейн. Нека бъдем честни. Ние не разбираме много от оръжие. Ти знаеш, че е така. Искаме пушки, които да са подходящи за партизанска война. В това число и пистолети, които могат лесно да се скрият и, струва ми се, някакъв вид картечници.

— Имаш предвид ръчно автоматично оръжие, нямаш предвид нещо, което да се закрепва на триножник.

— Точно така. Каквато е там правилната терминология. Разбираш ли за какво става дума?

— Да. Трябва да се консултирам с моя търговец. Някакви други предпочитания имате ли?

— Важното е просто да стрелят — рече Джейн.

— Договорихме ли се? — попитах аз.

— Оставете ни да поговорим малко, мистър Спенсър — рече Роуз.

Трите жени се отдалечиха на другия край на балкона и се скупчиха плътно една до друга.

По боядисаните стени на обсерваторията имаше всякакви драсканици. Най-вече имена, но също така и някакъв призив за хомосексуална свобода, едно предложение черните да бъдат натоварени на автобуси и извозени в Африка и някакви забележки за сестрата на някой си Манган. Съвещанието приключи и Роуз се върна и каза:

— Добре, съгласни сме. Кога можете да получите оръжието?

— Ще трябва да държа връзка с вас — казах. — Няколко дни, вероятно.

— Няма да ви дадем нито адрес, нито телефонен номер.

— Това не е нужно. — Аз й подадох визитната си картичка. — Имате телефонния ми номер. Ще оставя известие на телефонния ми секретар. Обаждайте се всеки ден по обед и проверявайте. Моят процент е уговорен.

— Ние ще си платим нашето, мистър Спенсър.

— Естествено, просто исках да бъда любезен.

— Може би не би трябвало да се безпокоите, мистър Спенсър. Това ви струва много усилия.

Роуз и Джейн си отидоха така незабелязано, както бяха дошли. Бяха се хванали на въдицата. Можех да ги издърпам. Джейн дори не ми се опъна.

— Това ще свърши работа — казах на Пам Шепърд.

— А те ще пострадат ли?

— Това е моя грижа, не твоя.

— Но така излиза, че аз ги предавам, ако пострадат. Те ти се доверяват заради мене.

Връщахме се с колата в Бостън и пресичахме движението между града и предградията.

— Някой трябва да хлътне — казах аз, — заради пазача на банката. Няма да си ти и това е всичко, за което трябва да мислиш.

— По дяволите, Спенсър, та аз ги предавам.

— Да, казах аз.

— Ти си мръсник.

— Ако ме ритнеш в слабините, може да стане катастрофа.

— Няма да го направя. Сега ще ги предупредя. Веднага щом се прибера вкъщи.

— Първо, ти не знаеш как да се свържеш с тях, освен чрез обява във вестника, което в момента не можеш да направиш. Второ, ако ги предупредиш, ще прецакаш себе си и мъжа си, чиито проблеми са не по-малко сериозни от твоите и чието спасение е свързано именно с необходимостта да предадеш Роуз и Джейн.

— Нещо лошо ли се е случило? Какво става с Харви? Децата добре ли са?

— В момента всичко е наред, но Харви има дългове към една от ония акули, които гонят длъжниците. Не исках да ти казвам всичко това, но ти няма да имаш доверие, ако те лъжа, пък и настояваше да знаеш.

— Нямаш право да ме манипулираш. Дори и да е за мое добро. Нямаш това право може би именно, ако е за мое добро.

— Знам, затова ти казвам. По-добре за тебе беше да не знаеш, но ти имаш право да го научиш, а аз не мога да решавам вместо тебе.

— Добре, по дяволите, кажи ми какво става!

Казах й. Докато свърша, минахме с колата по Бойлстън стрийт и през Копли скуеър, а слънцето се отразяваше от празната сграда на Джон Хенкок и от фонтана, който блестеше на площада. Не й казах за това, че Хок е пернал едно от децата. Трудно се разклаща вярата в „бащините грижи“.

— Господи — каза тя, — какви сме станали.

— Освен всичко друго сте станали застрашен вид. Единственият изход за тебе е да правиш каквото ти кажа. Това включва и да изхвърлиш от лодката Роуз и Джейн.