Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— Въпрос на време.

— Каква е ролята на Делрой във всичко това?

— Не знам. Според Пъд Потър Делрой и Пени Клайв са любовници.

— Пени?

— Така казва Пъд.

— Трезвен ли беше, когато ти го каза?

— Да. Изскочи още нещо за Делрой. Тоя тип се оказа голям мошеник. Никога не е работил в Бюрото. Никога не е бил в морската пехота. А мен ако питаш, не работи за никаква голяма фирма. „Секюрити Саут“, това е самият той. И действа чрез една пощенска кутия в Атланта.

— Ей, ама ти сума неща си изровил.

— Ние, частните ченгета, никога не спим.

— От друга страна, може да приемем, че си служи с измама, за да преуспее. Което не е нищо ново. Разполага с нужните документи за територията на щата Джорджия.

— Което означава, че отпечатъците му са картотекирани.

— Разбира се.

— Може пък да ми ги набавиш, а и да научиш с какво се е занимавал, след като не е бил нито в Бюрото, нито в морската пехота.

Бекър отпи от кока-колата.

— Е, да — въздъхна. — Мога да го направя.

— А междувременно аз ще извърша още няколко дискретни незаконни прониквания с взлом.

— Хубаво ще е да изровим нещо, което да ни свърши работа в съда — отбеляза Бекър.

— По време на незаконното проникване с взлом на едно частно ченге, което дори няма разрешително за работа в Джорджия?

— Добре ще е да не те хванат — отбеляза Бекър.

— Още по-добре ще е ти да не ме следиш.

— А най-добре ще е да не поискат от мен обратното.

— Рано или късно ще открия какво точно се е случило.

— Хубаво би било — подсмихна се Бекър.

Уговорих се с Руди Валоун да изпием по едно в „Падок“ таверна в приземния етаж на сградата, в която се помещаваше и кантората му. Барът се простираше край стената вдясно от входа, а иначе заведението бе от ония, в които човек се отбива за чийзбургер или трипластов сандвич, или пък, ако има среща с жена, която иска да шашне, като поръча пиле в гърне или салата от спанак. Полилеи в стил „Тифани“ висяха от тавана, сепарета с пейки от тъмен дъб срещу бара и няколко масички встрани оформяха интериора на заведението. Зад бара бе монтирано неизменното огромно огледало, тъй че всеки можеше да се любува на образа си или да зяпа жените, или и двете.

— Усърдно момче сте, не може да се отрече — рече Валоун замислено, докато отпиваше от чашата двоен бърбън с лед.

— Признателен съм ви, че го забелязвате — отвърнах. — Кажете, Уолтър Клайв споменавал ли е пред вас, че възнамерява да промени завещанието си?

От вътрешния джоб на сакото си Валоун извади кожен калъф с пури. Предложи първо на мен. Отказах. Той подряза крайчето на своята със специално за целта мъничко сребърно ножче. Сетне бавно разпали пурата, поднасяйки я към пламъка. Смукна, издуха дима и въздъхна доволно.

— Боже, какъв аромат.

На мен ми замириса на подпалена купчина боклук, но си замълчах, Валоун отново надигна чашата.

— Така човек трябва да приключва работния ден — каза той.

— Уолтър Клайв споменавал ли е, че възнамерява да промени завещанието си? — повторих аз.

— Това може да се нарече доверителна информация между адвокат и клиент.

— Не е задължително. Особено след като клиентът е застрелян.

— Може и така да се каже.

Валоун отново смукна, този път завъртайки леко пурата в устата си.

— Разполагате и с подкрепа на местно ниво.

Скромно сведох очи.

— Долтън Бекър ми говори за вас.

— Това е то местна подкрепа — рекох аз.

— Всъщност помоли ме да ви окажа максимално съдействие. Не пропусна да отбележи, че не иска от мен да нарушавам етичните норми, но щял да ми бъде признателен за всяко нещо, с което мога да ви помогна.

— С Долтън открай време сме близки — вметнах аз. — И тъй, Уолтър Клайв споменавал ли е, че възнамерява да промени завещанието си?

Валоун отново си поигра с пурата. Сякаш си бе наумил да изравни пепелта от всички страни.

— Веднъж говорихме за това — отговори той най-сетне.

— Кога?

— Преди да умре.

— Кога по-точно?

— Ей че сте взискателен! Може би месец преди това.

— И какво ви каза?

— Съществувала вероятност да поиска известни промени в завещанието си и дали щяло да има затруднения. Отвърнах му, че няма да има и ще стане много лесно. И попитах дали иска да го нахвърля в общи линии. Той отказа. Не бил сигурен дали изобщо ще се стигне до това. Щял да ме уведоми допълнително.

Отпих глътка от наливната бира, която си бях поръчал.

— И уведоми ли ви?

Валоун извади пурата от устата си и поклати глава. Ако не беше взел тази предпазна мярка, май щеше да си опърли лицето.