Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— Аз си спя при Торнадо — рече Райс.

— Семейство нямаш ли?

— Кой, аз? Десетгодишна дъщеря имам, в Ню Орлиънс е при бившата ми жена.

— Оръжие имаш ли?

— Двуцевка десетка, от брат ми.

— Доста би те забавила. А знаеш ли как да стреляш с нея?

— Ходил съм на лов. Който е израсъл тука, все знае какво е да подгониш плячка.

— Ас такава пушка на какъв лов се ходи? За птеродактили ли?

— Може и за крадци — рече Райс.

— Кажи какво искаш от мен.

— Не знам. Тревожа се за коня. Приличате на човек, дето може да му се кажат някои неща.

— Има ли телефон, на който да мога да те потърся?

— В офиса позвънете, ще ме повикат. Не им казвайте кой сте. За вас там е забранено.

— Кой го казва?

— Пени, Делрой… никой не бивало да приказва с вас, нито да ви пуска, ако ви види наблизо.

— Но ти все пак дойде.

— Защото се безпокоя за коня.

— Според мен Торнадо няма да пострада.

— Знаете ли нещо?

— Почти нищо — отвърнах. — Само че вече имам някоя и друга смислена догадка.

— Аз няма да го оставя. Пушката ми също.

— Така да бъде. А аз ще подхвана нещата от другия край.

— Какъв друг край?

— Точно това се надявам да разбера.

Седях при Бекър в кабинета му. Климатикът работеше, в ъгъла се въртяха почти невидимите перки на огромен вентилатор, а ние двамата пиехме кока-кола.

— Два дни, преди да го убият, Клайв със сигурност е научил, че е баща на Джейсън, сина на Доли Хартман.

— Как е научил? — сепна се Бекър.

— Получили са се резултатите от изследване на ДНК.

— Сто процента?

— Ни повече, ни по-малко.

— Значи има още един наследник.

Бекър бе наклонил стола си назад, доколкото бе възможно, и балансираше тежестта само с палеца на левия си крак. Кобурът с пистолета му лежеше върху бюрото.

— В завещанието са споменати само трите му дъщери.

— И ти мислиш, че ако беше живял по-дълго, това щеше да се промени?

— Денят на убийството наистина ме смущава — отбелязах аз.

— И други неща са трудни за проумяване — добави Бекър. — Например на колко години е момчето? На двайсет и пет?

— Доли твърди, че е имала предишна връзка с Клайв, после е изчезнала, докато Шери си отиде.

— Бавно и славно, така се печелят състезания — подсмихна се Бекър. — Да не мислиш, че някое от момичетата е видяло сметката на стария, за да му попречи да промени завещанието?

— А може и трите да са действали заедно.

— Защо да не очистят сина, Джейсън?

— Старият им е бил подръка. А пък ако бе включил момчето в завещанието, преди те да са го очистили, тогава би трябвало да делят братовото наследство с майката.

— От сестрите коя ти изглежда най-подозрителна?

— Труден въпрос — отвърнах аз. — Бих казал, че Стоуни и Сю не биха се поколебали да замислят нещо такова, но трудно биха го осъществили. От друга страна. Пени като нищо би се справила, но не би го замислила.

— Ами старият ни познайник, дето стреля по конете?

— Били Райс дойде да ми каже, че вече няма специална охрана за коня.

Бекър се намръщи. За пръв път забелязвах мускулите на лицето му да се раздвижват.

— Райс беше конярят, нали?

— Да.

— Какво пък, нали минаха няколко месеца.

— Знам, но Торнадо е много ценен, а районът на конюшнята и къщата все още се охраняват. Просто никой не обръща особено внимание на коня. Единствено Били, който спи при него в конюшнята с пушка двуцевка.

— В случай че някой хипопотам се промъкне там незабелязано — допълни Бекър.

Той остави стола си да стъпи на крака. Когато успя да достигне кобура с пистолета, той го обърна само с показалец, така че да застане успоредно на бележника.

— Излиза, че не очакват някой да стреля по Торнадо — продължих мисълта си. — И защо е така?

— Може пък Клайв да е стрелял по конете — каза Бекър.

— И цялата тая история със стрелбата е целяла само да отвлече вниманието?

— Само дето продължи доста дълго преди да се получат резултатите от ония изследвания.

— Искаш ли да чуеш една хипотеза? — предложих му аз. — Убиецът научава за историята с бащинството. Знае, че Клайв се кани да си направи изследване на ДНК. Започва нападенията срещу конете, така че, ако се наложи Клайв да бъде убит, стрелбата да изглежда свързана с предишните инциденти с конете.

— Това обяснява защо никой не го беше грижа дали конете умират, или не.

— Именно.

— Смислена версия — похвали ме Бекър.

— Нали?

— Направо трънки да те побият.

— И още как.

— Можеш ли да я докажеш?