Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

Седеше напълно неподвижно. Гласът му беше съвсем изтънял.

— Сигурно се е погрижила да узнаеш — казах аз.

— Какво да узнае? — настоя Пъд.

Корд заплака тихо. Пъд се вторачи в него, после в мен.

— Какво става?

Корд продължаваше да плаче.

— Стига де — промърмори той, — хайде стига, Корд Корд опря лице в рамото на Пъд и се разрида. Видях пламналото лице на Пъд, видях и как се стегна тялото му, но не отмести ръката си. Мен изобщо не ме поглеждаше.

— Какво ще стане с нас? — изхлипа Корд, без да вдига глава.

— Ще се оправим — увери го Пъд. — Просто ни е нужно малко време, за да си стъпим на краката, нали разбираш. И сега не сме толкова зле. Ще срещнем други. Ще се оправим.

Продължих да изчаквам.

— Корд е много чувствителен — рече Пъд — Тия от неговата порода всичките са такива.

Стаята вече ми изглеждаше прекалено малка. Въздухът беше твърде спарен, а сетивата твърде изострени. Обзе ме клаустрофобия.

— Ще ви купя нещо за закуска — предложих аз.

Пъд кимна.

— Кафе, ако може От кафето ще се почувстваме по-добре. Ти вземи душ — обърна се той към Корд. — И се облечи. Ще се видим при Фини. — Сетне погледна към мен. — Заведението долу — поясни той. — Има няколко сепарета.

Отново потупа Корд по гърба, изправи се и ме поведе навън, Оставихме Корд да хлипа безутешно.

В магазинчето за сандвичи всъщност имаше само две сепарета. Заехме по-отдалеченото от вратата, срещу бара, където мъж и жена нагъваха пържени яйца и овесена каша, а друг мъж наглеждаше грила. Млада жена със светлоруса коса, оформена като огромна каска, приемаше поръчките и обслужваше сепаретата. Когато се изправи до масата ни със застрашителната каска и тефтер в ръка. Пъд си поръча портокалов сок, шунка, яйца, немного препържени, овесена каша, препечени филийки и кафе. Аз реших да остана на кафе.

— Горкият — изпъшка Пъд.

— Корд ли? — уточних.

— Той ами. Тъй де, и аз знаех, и всички знаеха, че гони невръстни пилци. На няколко пъти Уолт му спасява кожата. Всички си мислехме, че изобщо не чука Стоуни.

Келнерката донесе сок за Пъд и кафе за двама ни.

— Абе обратен е, и туй то — завърши Пъд.

— И това не е било тайна за Стоуни.

— Естествено.

— Какво ги свързваше?

Пъд изля в гърлото си всичкия сок, погълна го наведнъж, сетне остави празната чаша на масата.

— Откъде да знам, по дяволите! Аз например, ако не бях толкова добър защитник, щяха да ме изхвърлят от Атабама още през първата година. Корд изглеждаше наред, докато тя се грижеше за него.

— А защо престана?

— Да се грижи за него ли?

— Ами да.

Пъд изразително сви рамене.

— Дъртият Клайв си е отгледал смахнати момичета — каза той.

— Разказвай де — подканих го аз, Келнерката донесе закуската и Пъд й се нахвърли. Мина известно време, докато заговори отново.

— След смъртта на Уолт всичко стана от шантаво по-шантаво. Нямах представа какво точно се мъти, но момичетата все по-често прекарваха дълго време заедно.

— Стоуни и Сю ли?

— И Пени също. Затваряха се в канцеларията при конюшните с часове наред.

Той лапна парче шунка.

— После един ден Сю се обади в моя кабинет и ме извика да отида в канцеларията Отидох и заварих там и Стоуни, и Корд, и Пени, и онзи откачалник Делрой Пени седеше зад бюрото, сладка като захарче, само дето ни каза, че трябва да си вървим Били сме нежелани на територията на имението и конюшните.

Яйцата отново привлякоха вниманието му, той набучи хрупкаво късче на вилицата си заедно със залък препечен хляб, отпи от кафето и махна на русокосата да му налее още.

— А аз й викам: „За бога, момиче, нали съм женен за една от вас.“ А тя ми отвръща: „И за това ще се погрижим.“ Извръщам очи към Сю, а тя не ме и поглежда. Гледам, и Корд е зяпнал Стоуни, но тя също отказва да го погледне. И двете са се вторачили в Пени. „Сю, викам, какво значи това, за бога?“ А тя клати глава, без да ме гледа, и Пени ми заявява: „За сестрите ми това е много болезнено, затова аз ще говоря.“

Мъжът и жената на барплота привършиха със закуската, оставиха един долар бакшиш и си тръгнаха. Русокосата прибра бакшиша.

— И после — поде отново Пъд — аз й викам: „Проклет да съм, ако се оставя да ме пъдят като бездомно куче.“ А Пени кима прелюбезно и кротко ми заявява: „Помолих мистър Делрой да се погрижи.“ А онзи додава: „Срокът изтича в понеделник…“ — Пъд разпери ръце и вдигна рамене. — Това е. В понеделник Делрой заедно с още четирима цъфна у дома и ме изгони само с един куфар багаж.