Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

Той отпи от кафето, остави чашата и ме погледна. Чаках търпеливо.

— Те наистина са баща и син — най-сетне заяви Клайн.

— И кой знае за това?

— Аз.

— И не сте казали на никого?

— Казах на Уолтър. Никой друг не ме е питал, освен вас.

— Не сте казали на Доли? Нито на сина й?

— В интерес на истината, не бях сигурен докъде се простира собствената ми отговорност. Оттогава не е минал ден да не се измъчвам. В известен смисъл бих казал, че съм доволен от появата ви.

— Клайв държеше ли изследванията да се запазят в тайна?

— Абсолютно. Дори го направи под чуждо име.

— А вие не сте казали на никого?

— Не, не съм. Защо?

— Знам ли… Дори въпросите налучквам, какво остава да тълкувам отговорите, които получавам.

— Много напомня медицинската практика — усмихна се Клайн.

— О, това не искам и да го чувам.

— Не се безпокойте, невинаги отговаря на истината — обясни той.

— Когато му дойде времето, ще разкрия пред Доли и Джейсън резултатите от изследванията, но междувременно ми се струва, че е по-добре да ги запазим в тайна.

— Нямам нищо против — рече Клайн. — Дори след смъртта си пациентът има право на своята неприкосновеност. Но вас какво ви интересува?

— Аз търся убиеца на един човек. Всичко, което на него не му е известно, може да ми бъде от полза.

Клайн отново посегна към кафето.

— А ако убиецът има нещо общо с наследството, тази информация може да се окаже опасна — каза той.

— Поне за един човек това е сигурно — потвърдих.

— А навярно и за този, който я притежава.

— Твърде умно прозрение за един интернист — отбелязах.

— Рядко се случва. По-често се опитвам да изчукам някоя сестра.

— И аз бих възприел подобен подход.

Клайн отново си погледна часовника.

— Време е за визитация — обяви той. Ако мога да помогна, няма да откажа. Аз харесвах Уолтър Клайв.

Апартаментът на Пъд Потър се намираше на една от малките улички, които тръгваха от площада, покрай магазинчето за сандвичи и павилиона, в който се продаваха карти за бейзбол и компактдискове втора ръка. Горните апартаменти имаха чудесна гледка към железопътните лиши, В малкото преддверие се наложи да прескоча тесен матрак, проснат на пода. Останалото включваше само спалня, кухненски бокс и баня. Климатикът, монтиран на прозореца, работеше с пълна сила, но не успяваше да разхлади въздуха в стаята. Матракът беше гол, като изключим една възглавница и зелена покривка, която явно служеше за чаршаф. Леглото в спалнята не беше оправено, но на него поне имаше чаршаф. Стените бяха боядисани в бежово, а дървенията — в кафяво. Кухненската мивка беше пълна с мръсни чинии, мокри кърпи се въргаляха по пола на банята. Докато разговаряхме, Пъд и Корд седяха на неоправеното легло. Аз самият останах подпрян на стената. Двамата нямаха вид да са станали много отдавна.

— Трудни времена — опитах вместо въведение.

— Жалка работа, ако питаш мен — отвърна Пъд.

Беше навлякъл долна фланелка без ръкави и джинси. Имаше ръце на тежкоатлет и шкембе на алкохолик. До него седеше Корд, гол до кръста, по тенис гащета.

— Нещата се развиха твърде бързо — рече той. — Ще ни трябва време, за да се окопитим.

— И после какво, по дяволите? — засече го Пъд.

— Ще продължим да живеем живота си.

— И двамата нищо не умеем — отбеляза Пъд. — Досега само сме обслужвали жените си, а теб и в това не те биваше.

— Не разбирам за какво говориш — каза Корд.

— Мислиш, че той не знае? — засече го Пъд. — Разбира се, че знае. Я кажи, наясно ли си? — обърна се той към мен.

— Мисля, че да — отвърнах.

— Някога да съм се карал с теб? — попита Пъд.

— А, никога — отвърнах. — Посблъскахме се на едно празненство в къщата на Клайв. Не сме се карали обаче.

Пъд кимна.

— Пия прекалено много — призна си той — и понякога ми се губят разни неща. Знам, че мога да извърша сума ти глупости.

— Не си само ти — успокоих го аз.

— Какво знаеш? — неочаквано се намеси Корд.

— За кое?

— За мен.

Колкото и да е странно, климатикът бе успял да направи въздуха лепкав, но не и да го охлади.

— Знам, че си гей. И че предпочиташ момчета вместо мъже. Знам, че жена ти е обслужвала кръстовищата на големите магистрали.

Корд заби поглед в пода.

— Виждаш ли? — обади се Пъд. — Казах ти, че знае.

Корд леко поклати глава, без да отмества очи от пода.

— Какво беше това за кръстовищата? — поиска да знае Пъд.

— Корд да ти каже — отвърнах аз.

— Нищо не знам — заяви Корд.