Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

Кльощавият дългуч се провикна напосоки:

— Ей, някоя кукличка да иска да се бие?

Сап спря на крачка от тях.

— Боя се, че ще се наложи да ви помоля да си вървите, момчета — изрече той меко.

— Кой си ти, по дяволите? — заяде се кльощавият.

— Името ми е Теди Сап.

Докато говореше, Сап бе скъсил разстоянието, така че кльощавият трябваше да отстъпи или да се остави да го бутнат.

— И ние имаме право като всички тук да поседнем и да ударим една-две чаши — обади се онзи с бейзболната шапка.

— Не става. Просто си идете, господа, използвайте същата врата, през която влязохте, и няма да си имате неприятности.

— Неприятности ли? — повтори онзи с шапката. — Кой ще ни докара неприятности? Ти ли, бе?

— Да — отвърна Сап. — Аз.

Той бавно вдигна ръце, потърка ги замислено една в друга пред гърдите си, а върховете на пръстите докоснаха брадичката му.

— Не се е намерил досега педал да ми нарежда, приятел. Искам едно питие.

— Не и тук.

— Ти не ме слушаш. Или ще получим по едно, иначе доста педалски дупета ще наритаме — продължи онзи с шапката.

— Не и тук.

— Майната ти! — не издържа онзи и се опита да отмести Сап.

С лявата ръка Сап му нанесе страничен удар, който попадна в гърлото на дебелака, и в същото време халоса кльощавия в челюстта със здраво свит десен юмрук. Шишкото с елека отстъпи няколко крачки. Сап продължи да сипе крошета, но не като бияч, а по-скоро като треньор по бойни изкуства, изхвърляйки юмруците с отпуснати в раменете ръце, краката леко разкрачени за равновесие. Удари онзи с шапката, завъртя се два-три пъти и кльощавият получи отредения му чифт удари. След миг двамата бяха на земята. Шишкото с елека го изгледа, после отмести очи към мен. Оказа се, че съм застанал до Сап, тъй че той помогна на приятелчетата си да се поизправят на омекналите си крака.

— Нищо лошо не е станало — рече той.

— Съвсем нищо — отвърна Сап.

Шишкото ги избута и вратата се затвори зад тях. Сап ме изгледа и се ухили.

— Мислеше да се включиш, а?

— Нямаше нужда. Добре си се обучил, скакалецо.

Отидох на среща с Рудолф Валоун, адвоката на Клайв, който също така представляваше и Доли Хартман. Кантората му се състоеше от няколко кабинета и се намираше на един от горните етажи на тухлена сграда от епохата на Гражданската война, която се издигаше до Съдебната палата, на площада в центъра на Ламар. От прозореца си той можеше да съзерцава пирамидата от гюллета и статуята на войника от армията на Конфедерацията, напомняща за славното минало на града.

Заварих Валоун в най-просторния кабинет зад бюро, поставено пред голям прозорец, разкриващ панорамна гледка към гюллетата. Беше облечен в сив раиран летен костюм, освежен с връзка на ярки цветни мотиви. Дългата му бяла коса бе вчесана назад. Добре поддържаната му бяла брадичка а ла Ван Дайк допълваше осанката му. От него лъхаше на скъп парфюм, качествени пури и солидни хонорари.

— Радвам се, че ви виждам отново, мистър Спенсър. Помня ви от погребението.

Бяхме се зърнали съвсем бегло. Една точка за Руди.

— Питах се дали бихте могли да ми кажете нещо за имотите на Уолтър Клайв — започнах аз.

— Карате направо, а?

— Просто навик.

— Ако трябва да бъда откровен, мистър Спенсър, необходимо е да науча малко повече относно причината за вашия интерес и какво по-специално искате да знаете.

— Естествено. За какво иначе ви е било да учите право.

Адвокатът се усмихна.

— Представлявам Доли Хартман — продължих. — Искам да зная кой би се облагодетелствал от завещанието на Клайв.

— За бога, та аз съм адвокат на Доли. Трябвало е просто направо да ме попита.

— Тя помоли мен да попитам направо.

— Не бях уведомен.

— Това е ясно. Нито пък бихте се трогнали. И двамата знаем, че ако се постарая, и сам ще науча каквото ми е нужно. Информацията се съдържа в достъпните обществени регистри.

— А защо тогава дойдохте при мен?

— Вие сте по-навътре в нещата.

Адвокатът се усмихна широко — добродушно местно момче, сладко като лимонов кейк.

— Което не означава, че съм по-лесно достъпен.

— От друга страна, някои от нещата, които искам да узная, може и да не са отразени в регистрите — казах аз.

— Не виждам как бих могъл да ви помогна.

— Вие ли представлявахте Уолтър Клайв?

— Да.

— А сега представлявате неговите имоти.

— Вярно.

— В същото време представлявате и Доли.

— Току-що ви го казах.

— Според Доли фирмата мами и нея, и сина й.