Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

Поседяхме мълчаливо. Обмислях предложението.

Случаят имаше и добри страни, пък и ми даваше възможност отново да се върна там, където бе започнало всичко. Много лошо се отразява на бизнеса, когато някой убие клиента ти. Отдаваше ми се възможност отново да видя Пени, която харесвах. И щях почти сигурно отново да се порадвам на коленете на Доли, която също ми допадаше.

— В Джорджия през август! — изпъшках аз. — Същински хотдог!

В Ламар беше горещо. Нямаше облаци и слънцето изпичаше през натежалия от жега въздух. Паркирах в края на дългата алея. Всичко си беше същото. Моравата беше все така свежа и зелена. Пръскачките работеха, прорязвайки въздуха с тънки цветни дъги. От просторната веранда под сянката ме наблюдаваха двама в униформи на „Секюрити Саут“. Когато слязох от колата, единият слезе по стъпалата и се приближи. Носеше папка.

— Името ви, сър?

— Спенсър — отвърнах аз. — Имате хубава папка.

— Не виждам тук името ви, сър.

— Проверете пак. Пише се като името на английския поет.

— Няма го, сър. Обадихте ли се предварително?

— Разбира се.

— И с кого разговаряхте?

— С някакъв мъж на име Дуейн.

— Ще го попитам, сър.

— Разбира се.

Той се отдалечи на няколко крачки и се обади по радиостанцията. Чу отговора и после се върна до мен.

— Дуейн каза, че вече ви е съобщил, че присъствието ви тук е нежелателно — каза мъжът от охраната.

Сега не проявяваше същото уважение. Другият, който беше все още на верандата, се приближи няколко крачки, без да напуска сянката, и сложи ръка върху кобура на пистолета си.

— Знам — отвърнах аз. — Но съм сигурен, че не е искал да каже това.

— Напротив.

— Пени знае ли, че съм тук?

— Мис Клайв не желае да ви види.

— Колко обезкуражително е всичко това. Ами Стоуни и Сю?

— Никой не иска да те вижда, приятел. Включително и аз. Писна ми да говоря с теб.

— Разбрах, че си в беда, още щом видях папката ти.

— Разкарай се.

Той посочи към колата ми. Кимнах, качих се и включих двигателя.

— Съществуват повече от един начини за одиране на котка — промълвих аз.

За съжаление не можех да се сетя кой течно, затова вдигнах стъклото на прозореца, включих климатика, дадох бавно на заден по дългата алея, а после потеглих към града, за да говоря с Бекър.

Той беше в кабинета си в участъка на Ламар и пиеше кока-кола от пластмасова бутилка, досущ като оригиналните стъклени шишета.

— Помниш ли оригиналните бутилки? — попитах го аз и седнах.

— Да, бяха стъклени, сто и шейсет милилитра.

— А после се появи пепси-колата — двойно количество на същата цена.

Бекър се ухили.

— „Двойно повече на същата цена, пепсито е питие мечта!“

— И оттогава нищо не е същото — добавих аз, Бекър сви рамене.

— Стават всякакви тъпотии — каза той. — Ти защо се върна?

— Имам клиентка.

— Наистина ли?

— Да.

— Коя е тя?

— Доли Хартман.

— Иска да разбереш кое е убил Уолтър?

— Да.

— Смята, не ние не можем да се справим, така ли?

— Досега не сте успели.

Бекър кимна и отпи от кока-колата.

— Не сме напреднали много — съгласи се той. — А и от семейство Клайв не ни помагат.

— Знам. Ходих там. Не ме пуснаха да вляза.

— Е, мен ме пускат, но какво от това? Никой не иска да ми каже нищо.

— Доли намекна, че може би не ги притискаш достатъчно, защото са много влиятелни.

— Тя е права. Назначен съм от шерифа. А него никой не го назначава. Избират го, а за това са нужни пари.

— А семейство Клайв са фрашкани с пари.

— Несъмнено.

— Притиска ли те някой?

— Аха.

— Между нас казано, имаш ли някаква представа кой е убил Клайв?

— Бил си ченге — отвърна Бекър. — Когато умре някой богаташ, кой е първият в списъка?

— Наследниците му — отвърнах аз.

— Именно.

— Има ли други убити коне? — попитах.

— Не.

— Мислиш ли, че има някаква връзка?

— Ако не ме притискаха, може би щях да открия нещо.

— Мен не ме притискат — казах аз.

— Засега — отбеляза Бекър.

— Какво знаеш за „Секюрити Саут“?

— Само това, което вече ти казах.

— Това знаеше ли го, или те ти го казаха?

— Те ми го казаха — отвърна Бекър. — Тогава нямах причина да се интересувам от въпроса.

— А сега?

— Следващата година предстоят избори.

— Не и за мен — отвърнах аз.

— Виж какво — рече Бекър, — смятам се за много добро ченге. Но жена ми не е работела нито един ден през живота си, а аз имам само още няколко години до пенсия. Имам и дъщеря в Мемфис, на която редовно изпращам пари. Но ако ми представиш неопровержими доказателства, няма да си затворя очите.