Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— Защо питаш? — поиска да знае Доли.

— От малък съм си любопитен.

Тя отново се умълча. Изчаках още малко.

— Предполагах, че ме е вписал — промълви тя най-сетне.

— И?

Адвокатите твърдят, че не е така.

— Колко време бяхте заедно?

— Осем години.

— Казвал ли ти е, че ще се погрижи да те осигури?

— Разбира се.

— Смяташ ли, че има някаква измама?

— Ама че смешно се изразяваш.

— Вината не е моя — отвърнах. — Вече доста време спя с доктор по хуманитарни науки от Харвард.

Доли се усмихна. Зъбите й бяха идеално подредени и безупречно бели. Ефектът бе поразителен, макар да подозирах намесата на ортодонт.

— И аз съм го правила — отбеляза.

— Надявам се, че не говорим за един и същ човек.

— И аз се надявам.

— Мислиш ли, че някой е подправил завещанието, за да заличи името ти? — попитах аз.

— Не зная какво да мисля. Не искам да останеш с впечатлението, че съм алчна, но…

Последва ново наместване в стола и поредното прекръстосване на краката. Имах усещането, че се поизправи.

— В едно по-изтънчено общество биха ме нарекли куртизанка. Била съм не само сексуален партньор, но и приятел и поддръжник на неколцина разполагащи с власт мъже. Последният беше Клайв.

— Някой от останалите да те е измамил?

— Никой от тях не е мъртъв. Признавам, че всеки ме осигури, когато връзката ни приключи. Не се съмнявам, че и Уолтър би направил същото, ако се бяхме разделили преди смъртта му. Нито една от тези връзки не се основаваше на любов. И в същото време с всеки от тези мъже сме изпитвали взаимна симпатия, а и бяхме наясно какво вършим.

— Разполагаш ли с нужните средства?

— Да. Добре съм осигурена, а и не се съмнявам, че след време ще установя… как да кажа, подобна връзка с някой друг състоятелен и влиятелен мъж.

— Следователно искаш да ме наемеш от жажда за справедливост.

— Искам синът ми да получи наследството си.

— Според теб Уолтър Клайв е трябвало да остави пари на сина ти?

— Той е наш син.

— На теб и Уолтър?

— Да.

— Той знае ли?

— Още не.

— А Уолтър знаеше ли?

— Казах му. Разбрахме се Уолтър да си направи изследване за ДНК.

— Направил ли го е?

— Не зная.

— Умря, преди да ти каже?

— Да.

— Доколкото разбрах, с Уолтър сте били заедно от осем години. И Джейсън е ваш син?

— Да.

— Джейсън трябва да е над двайсет.

Тя отново се усмихна.

— През последните осем години имахме явна официална връзка. А другото започна доста преди това, докато Уолтър все още беше женен за онази битничка.

— Шери Ларк ли?

— Забременях с Джейсън горе-долу по същото време, когато тя беше бременна със Стоуни. Нищо не казах. Бях достатъчно прозорлива да проумея, че не е времето да предявявам претенции. Преустанових връзката си с Уолтър, заминах, родих Джейсън и го отгледах. По-късно, когато битничката си отиде, отново се върнах при него. Никога не му обясних присъствието на Джейсън, пък и Уолтър не ме е разпитвал.

— Имали ли са изобщо развод?

— Уолтър и битничката?

— За тях питам.

— Не, не са се развеждали.

— А защо?

— Според мен всеки от тях твърде много мразеше другия, за да отстъпи.

— Защо не си казала на Клайв за Джейсън още щом си се върнала при него?

— Раздялата беше ужасна. Онази битничка може и да беше се увлякла по цветята и мира, но правеше всичко възможно да му измъкне всичките пари. Ако беше научила за Джейсън, щеше да успее.

— А това би означавало да получиш много по-малко.

— Също и Джейсън.

— Какво те накара да промениш решението си?

— Уолтър се канеше да напише ново завещание. Исках Джейсън да получи онова, което му се полага. Никой нищо нямаше да узнае до смъртта на Уолтър, а впоследствие мис Хипи нямаше да може нищо да направи.

— И Уолтър поиска доказателство, че Джейсън действително е негов син? Затова ли беше нужно изследването на ДНК?

— Да.

— Къде си е направил изследването?

— Не знам.

— Джейсън изследва ли се?

— Даде кръв, за да се установи със сигурност. Предварително бях говорила с лекаря ни Лари Клайн. Приятен мъж. И много умен. Джейсън остана с впечатлението, че това е част от обичайния годишен преглед.

— Някой друг от семейството знае ли?

— Доколкото ми е известно, знаем само аз и ти… и доктор Клайн, естествено.

Знаеш ли със сигурност дали Уолтър е ходил при доктор Клайн?

— Не. Каза ми, че е ходил. И че чака резултатите.

— Сигурна ти си, че Клайв е бащата на Джейсън?

— Казах ти, че съм куртизанка. Не съм уличница.