Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— Хайде — казах, колкото да почна отнякъде. — Вече ще бъдем приятели, ще задам няколко въпроса, вие ще ми отговорите и може би всички заедно ще измислим нещо.

Никой не се обади. Кевин щеше да има силни болки в челюстта на следващия ден.

— Няма защо да се ядосваш — рекох му аз. — Корав мъж си, но трябва да знаеш, че винаги се намира някой по-як от теб.

— Ако тя не беше ме помолила да спра, нямаше да свършим дотук.

— Ясно. А сега, Кейт, кажи ми, обичаш ли го?

— Да.

— А ти, Кевин, обичаш ли я?

— Мили боже, че ти какво си мислиш? Обичам я, разбира се.

— Удрял ли си я?

— Веднъж.

— Веднъж си я ударил или веднъж си я бил?

— Само веднъж и това е.

Нямаше желание да ме погледне. Криво му беше, задето го бях тръшнал на земята пред очите на приятелката му.

— Това вярно ли е, Кейт? — попитах.

— Да. Удари ме по ръката, тука горе, към рамото.

— Бях пиян — обади се Кевин. — А тя направо ме подлуди.

— Причината?

— Заради проклетата й работа. Оная кучка й забранява да се доближавам до нея.

— Имам нужда от тази работа — намеси се Кейт. — Какво ще ям, ако остана без работа?

— Пак ще се хвана някъде, дявол да го вземе, просто в момента търся нещо подходящо.

— Какво си работил? — попитах го аз.

— На строителни машини. Компанията фалира. Скоро ще си намеря нещо друго.

— И ти ли така виждаш нещата, Кейт?

— Ами да. Знам, че той ще си намери друга работа. Ние обаче и сега трябва да ядем.

— Ние?

— Кевин и аз.

Погледнах го. Той не пожела да вдигне очи.

— Ти ли го издържаш?

— Само временно. Давам му по малко пари.

— Вярно ли е, Кевин?

— Е, да.

— И той би го направил за мен — заяви Кейт.

— Значи ли това, че когато се появи по време на разходките, той не те притеснява?

— Нямаме друга възможност — отвърна Кевин.

— Само дето все се караме — уточни Кейт.

— Защото той иска да си напуснеш работата, а ти отказваш.

— Няма да напусна, докато той не си стъпи отново на краката.

Поотдалечих се, застанах близо до брега и се загледах в сивите води на реката. Двамата на пейката зад мен приличаха на виновни ученици, чакащи прел кабинета на директора. След време отново заговорих, без да се обръщам.

— Защо не си намериш друга работа, Кейт? При някой по-разбран шеф.

— И аз все това й повтарям — натърти Кевин.

— Нямам време да си търся друга работа. Освен това…

— Какво?

— Ами бебето. Обичам го. И искам да се грижа за него. Никой друг не иска. Пък аз… не ми се ще като порасне, да прилича на майка си.

Изоставени лодки се полюшваха по волната повърхност, теглени навътре от вятъра. Зазяпах се. После се върнах при Кейт и Кевин.

— Ето какво ще направим, Кейт — рекох, — ще се наложи някое друго дете да спасяваш от майка му. А Миранда ще оставим да я спасява някоя друга бавачка.

— Че къде ще си намеря друга работа?

— Аз ще ти помогна. Също и на Кевин.

— Аз мога и сам.

— Видях те колко си корав, че и нафукан на всичко отгоре. И докъде стигна, изпокара се с жената, която обичаш.

— Мислиш си, че не умея да се бия само защото ти провървя с крошето?

— И двамата знаем, че не беше въпрос на късмет. Наистина мога да ти помогна, освен ако продължаваш да се дърпаш като пълен глупак.

— Наистина ли ще можете да намерите работа и за двама ни? — намеси се Кейт.

— Живеем в страната на неограничените възможности — отвърнах аз.

Момичето кимна и извърна очи към Кевин. Той й се усмихна.

— Искаш ли да опитаме? — попита я той.

— Да.

— Ами тогава сме съгласни.

В сряда сутрин бях в кантората, хапвах понички, поръсени със захар, пиех кафе и преглеждах вестника. Сряда винаги е ден, пълен с обещания, защото Сюзан не приема пациенти. Сутрин преподава, а следобедите обикновено посвещава на мен.

От друга страна, сутрините са по-добрата част от деня. Имах си вестник. Улиците бяха пълни с хора, изкъпани, добре облечеш, отправили се за работа. При мен в кантората беше тихо. Кафето бе току-що сварено. От поничките нямаше какво повече да се желае, а слънчевото начало на деня сякаш предвещаваше безброй хубави неща Когато свърших с вестника, вдигнах крака на бюрото, придърпах телефона и се обадих на Вини Морис.

— Джино да има вземане-даване с някоя строителна компания? — попитах аз.

— Че как иначе — чух в отговор.

— Един, дето умее да се оправя с големи машини, си търси работа.

— Има ли връзки? — попита Вини.

— Аз съм му връзката. Можеш ли да го уредиш?

— Естествено — отвърна Вини.