Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— Кейт е прекрасно момиче продължи Валъри, — но трябва да призная, че в миналото неведнъж е правила неподходящ избор и един от тях сега застрашава не само бавачката, но и детето ми.

— Кейт е бавачката? — понечих да уточня.

Валъри се изненада от въпроса, но все пак ми отговори.

— Да. Кейт Малой.

— И какъв е нейният проблем?

— Тормози я бивш неин любовник.

— Уведомила ли е полицията?

— Да, а аз разговарях с Оуен. Разполагаме със заповед, забраняваща му да се доближава до нея, но… — Тя сви рамене.

Обзаложих се, че не обича този жест и го използва само по принуда. По-скоро бе свикнала да кима с глава, при това решително.

— Тя вика ченгетата, когато се появи любовникът й?

— Да. Понякога пристигат незабавно. Но невинаги.

— Името на възлюбения?

— Бившият. Името му е Кевин Шей.

— Кевин заплашва ли я?

— Да. Освен това представлява заплаха и за детето ми.

— Чието име е?

— Миранда.

— На колко години е?

— На година и четири месеца. Защо ми задавате всичките тези въпроси?

— За да следвам насоката на разказа ви. Случвало ли се е Кевин да нарани Кейт?

— Когато са били заедно, я е биел.

— А заплашвал ли е Миранда?

— Самото му присъствие застрашава детето ми. Кейт не е в състояние да се грижи за нея, ако онзи звяр я тормози.

— И вие сте решили да ме наемете?

— Да, според Оуен тъкмо вие сте подходящият човек.

— И за каква работа?

— Да го накарате да се махне.

— Имате ли предвид някаква конкретна линия на действие?

— Не, разбира се, от къде на къде? Вие би трябвало да знаете по-добре. Що се отнася до мен, бих искала вече да е мъртъв.

— Това не влиза в номенклатурата от услуги, които предлагам.

Валъри тръсна глава сякаш за да прогони досадна муха.

— Казах го просто така. Освен това и силите, и търпението ми са на изчерпване. Нужна ми е вашата помощ, за да се разреши проблемът.

— Добре — съгласих се аз.

— Каква е таксата ви?

Казах й.

— Това не е ли твърде скъпо? — сепна се Валъри.

— Дойдохте при мен с молба да спася дъщеря ви.

— И това ви накара да вдигнете цената?

— Не, не съм я променял. Опитах се да ви помогна да решите дали си струва да платите за това.

— Разчитали сте на гузната майчина съвест?

Не си спомнях да сме споменавали нещо подобно, но реших да премълча.

— Ще се справите ли?

— Естествено. Ще го съсипя.

— Нужна ли е предплата, за да започнете?

— Не, ще ви представя сметката, когато приключа.

— Какво ще предприемете?

— Ще говоря с Кейт.

— Тя е много изплашена. Трябва да бъдете крайно внимателен.

— Нужен ми е адресът.

Валъри извади визитна картичка и написа адреса на гърба.

— Предпочитам да говорите с ней в мое присъствие.

— Добре.

— Да кажем, тази вечер.

— Няма проблем.

— В седем?

— Чудесно.

Валъри се изправи. Аз също.

— Къде е Кейт в момента? — попитах.

— Изпратих я с детето в дома на майка ми в Бруклин. Докато се погрижа за нейната безопасност. Адресът е записан на гърба на картичката ми.

— Ще се видим там.

Тя ме изгледа, както човек оглежда кон, преди да заложи.

— На вид поне изглеждате повече от внушителен.

— Да можехте да ме видите на ринга.

— Не вярвам да ми се размине.

Разговарях с Кейт в дневната на голяма къща, облицована с ламперия в стил късна английска готика, която се намираше покрай една отбивка на магистрала 9, недалеч от тенис клуба „Лонгуд“. Миранда се появи за кратко под зоркия поглед на майката на Валъри и кученце шицу на име Бътънс. Момиченцето ми се стори навлечено повече от необходимото и леко притеснено. Все пак нямах опит с невръстни дечица. Кученцето внимателно подуши глезените ми, сетне последва Миранда и баба й нанякъде.

— Порода шицу, нали?

Валъри потвърди, че съм познал.

— Моя позната от Еймс, щата Айова, имаше същото.

— Колко интересно — отбеляза тя.

— И носеше същото име. Бътънс.

Валъри се усмихна сковано.

В претрупаната с мебели стая на канапето под прозореца, тапицирано в дамаска на големи жълти цветя, седеше грозновата млада жена, червенокоса, с много бяла кожа. Седнах на табуретката пред канапето.

— Ти си Кейт — казах като начало.

— Да, сър.

— И те тормози мъж на име Кевин Шей.

— Да, сър.

— В какви взаимоотношения сте?

— Не сме роднини.

— Били ли сте любовници?

— Да, сър.

— А сега не сте ли?

— Не, сър.

— В какво се изразяват действията му, които те притесняват?

— Той ме следи.