Робърт Паркър - Момиче за сто долара

— Пак ще ти се обадя — отвърна Корсети и затвори. След известно време Ейприл и Лайънел излязоха от сградата и взеха такси. Потеглихме след тях на запад през парка, към жилището на Лайънел.

— Мафията? — попита Хоук.

— Сигурно — отвърнах и му разказах какво съм научил от Корсети.

— Все е нещо — каза той.

— Така е.

Продължихме да седим в колата пред кооперацията на Лайънел. Небето беше покрито с облаци и слънцето едва надничаше между тях. Когато Корсети ми се обади отново, вече беше залязло.

— Утре в единайсет сутринта — каза той. — Аз ще мина да те взема.

— Къде отиваме?

— На Двайсет и шеста улица — отвърна Корсети. — Между Седмо и Осмо авеню.

— Офисът на Арни? — попитах.

— Офисът на адвоката му.

— Много мило — отбелязах.

— Така е по-добре — каза Корсети. — Познавам ги, особено Арни. Ако го прибереш за разпит, той се затваря като мида, докато не дойде адвокатът му. Така или иначе, нямам с какво да го притисна.

— И това е вярно — признах аз.

— Ще те взема в десет и половина — каза Корсети.

Когато затворих, Хоук ме погледна.

— Стига ли толкова?

— За днес? Да. Да вървим да вечеряме.

— Първо коктейли, нали? — попита Хоук.

— Разбира се — отвърнах.

На сутринта оставих Хоук с колата под наем.

— Ако се наложи да избираш, следи Ейприл — наредих.

— Ще платиш ли глобата? — попита Хоук. — Ако паркирам на забранено място?

— В никакъв случай — заявих. — Хулиган такъв.

Хоук пак отиде при кооперацията на Фарнсуърт от другата страна на парка. Аз изчаках Корсети на Мадисън Авеню. Докато отивахме към центъра, той ме посъветва:

— Не го казвай изрично, но ако всички останат с впечатлението, че си ченге, няма да ни навреди.

Въпреки натовареното движение стигнахме лесно. Корсети използваше сирената по предназначение.

— Мислех, че това нещо се пуска само ако е наложително за изпълнението на полицейска задача — обадих се аз.

Корсети ме изгледа недоумяващо. После се ухили и отново пусна сирената, въпреки че този път дори нямаше други коли.

— А, сега разбирам — казах.

Когато пристигнахме, Корсети натика колата си на забраненото за паркиране място пред един невзрачен ресторант на 26-а улица. После влязохме в невзрачния вход до ресторанта. Качихме се в мърляв асансьор, който ни откара до третия етаж, и влязохме в офис, който напълно се вписваше в обстановката.

Една жена на около петдесет, облечена с безформена черна рокля, се обърна към нас.

— Чакат ви в конферентната зала.

После стана, за да ни заведе до залата, отвори ни вратата и отстъпи встрани. Вътре имаше четирима мъже, двама от които бях видял наскоро на Спринт Стрийт. Корсети влезе пръв и застана пред тях:

— Аз съм Корсети. Това е Спенсър.

После се обърна към един невзрачен мъж на около шейсет с буйна бяла коса.

— Ти си Галвин, нали?

— Маркъс Галвин, адвокат — потвърди невзрачният мъж. Галвин беше облечен с измачкан сив костюм с жилетка, риза на червени и черни карета и тънка черна вратовръзка.

— Значи ти си бавачката — каза Корсети на втория непознат мъж, който беше едър и зализан, със скъп костюм.

Едрият мъж го изгледа безизразно. Корсети се засмя и поклати глава, после се обърна към по-младия от двамата мъже, които бях видял на Спринт Стрийт.

— Как си, Брукс?

Брукс Денучи беше леко пълен. Не беше дебел, но изглеждаше мек и отпуснат. Беше със скъпи дрехи, маникюр и обувки за хиляда долара. Вероятно се опитваше да гледа страшно, но приличаше по-скоро на голямо сърдито дете.

— Арни — каза Корсети на по-възрастния мъж.

Арни беше слаб и загорял. Имаше интелигентна физиономия, беше плешив и дрехите му стояха добре. Седеше мълчаливо и неподвижно, отпуснал дългите си пръсти на масата, като едва-едва потупваше върховете им един в друг.

— Юджин — отвърна той, с ударение на първата сричка.

— Първо искам да кажа нещо — започна Корсети. — Не съм ви вдигнал мерника. Няма да се опитвам да ви поставя натясно. Просто ми трябва информация по един друг случай.

— И си мислиш, че сме бюро „Справки“? — каза Брукс и се огледа с широка усмивка.

Никой не отговори на усмивката му. Адвокатът и Арни не откъсваха поглед от Корсети. Бодигардът гледаше право пред себе си.

— Знаем, че въртите бизнес с двама души, които се казват Лайънел Фарнсуърт и Ейприл Кайл — продължи Корсети. — Смятаме, че става въпрос за проституция. Но ние не сме от нравствения отдел. Не се интересуваме от проститутките.