Робърт Паркър - Момиче за сто долара

Ейприл сви рамене.

— Не е толкова сложно. Понякога някой клиент просто иска да прави секс с шефката.

— Мадам, така да се каже. Символичната майка на момичетата.

Ейприл ме изгледа вторачено.

— На психоаналитик ли се правиш?

— Просто ми хрумна тази мисъл — отвърнах.

— Е, знам за теб и Сюзън, но не се връзвам на такива неща.

— Не се опитвам да те вържа.

— Извинявай — каза Ейприл. — Просто съм пробвала. И повечето психоаналитици, с които съм говорила, бяха по-луди от мен.

Замълчахме. Теди взе една фигура и я премести. Хоук дълбокомислено се загледа в дъската. Концентрацията им беше почти физически осезаема.

— Играеш ли шах? — попита ме Ейприл.

— Не — отвърнах.

— А знаеш ли правилата?

— Не.

— И аз — каза тя.

Хоук взе една от своите фигури и я премести. Теди бавно кимна, все едно одобряваше хода.

— Ще дойдеш ли в кабинета ми за малко? — попита ме Ейприл.

— Естествено.

Излязохме от салона, минахме покрай рецепцията и влязохме в офиса. Служителките работеха на компютрите си.

— Разкажи ми нещо повече за Теди Сап — помоли Ейприл.

— Какво повече?

— Струва ми се някак различен.

— Той е различен — потвърдих. — Както и Хоук. Както и аз. Всички сме различни. Точно затова сме в този бизнес.

— Да, но… защо му е такава косата?

— Прекалено руса ли ти се струва?

— И изкуствена. Прилича на някакъв странен борец или културист, или нещо подобно.

— Теди е гей — обясних аз. — Дълго време се е борил с това. Но накрая е взел решение. И с косата си все едно казва: „Не се опитвам да мина за хетеросексуален.“

— Тогава може ли наистина да прави това, което се очаква от него?

Замълчах. Можех да кажа много неща. Но не казах нито едно от тях. Просто отговорих на въпроса.

— По-добре от почти всички хора на света.

Бях качил краката си на бюрото и говорех по телефона с Патриша Ътли, която си беше вкъщи в Ню Йорк. Днес Пърл беше при мен, в офиса, на канапето, и се забавляваше, като лежеше по гръб с увиснала глава и изплезен език. Лежейки така, тя изглеждаше, все едно че няма кости и нерви, а времето и напрежението нямат значение и всичко е само игра.

— Когато ми я доведе, тя беше едно изплашено дете — каза Патриша Ътли. — Аз се заех с нея и започнах да я обучавам. Цялата първа година изобщо не съм я карала да работи.

— Операция „Чисто сърце“ — казах аз.

— Е, не съвсем. Все пак се занимавам с бизнес. Но и собственото ми детство беше доста бурно, така че проявих съчувствие.

— И може би си по-мека, отколкото си признаваш — добавих.

— Намерил се кой да го каже — отвърна тя. — Във всеки случай тя беше почти пораснала и напредваше добре, когато реши да избяга с онзи идиот Рамбо.

— Който не беше по-мек, отколкото си признаваше.

— Никак — съгласи се Патриша Ътли.

— Всичко в замяна на любовта?

— По-скоро „нещо в замяна на любовта“ — уточни тя. — Не всичко. Но когато ти ми я върна, се наложи да започнем почти отначало.

— Животът й не е бил лесен.

— С повечето хора е така — каза Патриша Ътли. — Особено в този бизнес. Ние се опитваме да бъдем изключение.

— Всички се опитваме да бъдем изключение — изтъкнах аз. — Но ти наистина успяваш.

— Това имитация на Хъмфри Богарт ли беше?

— Щом се налага да питаш, явно не.

— Виж фактите — каза Патриша Ътли. — В крайна сметка успяхме да я вдигнем на крака и Ейприл стана едно от най-успешните ми момичета.

— Кажи ми за бизнеса, в който си я вкарала.

— Бизнесът не е върхът. Но все пак й дава възможност да управлява нещо според възможностите си и да печели прилично. Направих го най-вече заради нея.

— Получаваш ли процент?

— Да. Десет процента.

— От приходите?

— От чистата печалба — отвърна тя.

— Значи го правиш за Ейприл, а?

— Да. Прибирам малко над седем хиляди и петстотин долара годишно.

— Значи целият бизнес носи на Ейприл около седемдесет и пет хиляди?

— Общо взето — отвърна Патриша Ътли. — Има много текущи разходи.

— Наем за къщата, мебелите, осигуровки за момичетата и служителките?

— Както и разходи за бара, трапезарията, подкупи за полицията, таксата за мистър Маркъс, почистването, сериозна сметка за пране, медицински прегледи за момичетата, разходи за облекло.

— А заплати за момичетата? — попитах.

— Проститутките? Те получават аванс от бъдещите постъпления. Ако не излязат на печалба в сравнително кратък срок, ги заменят.

— Как върви бизнесът на Ейприл в сравнение с твоя в Ню Йорк? — попитах.