Елена Павлова - Раят на рокендрола

Сали се гмурна покрай него и във вътрешността на автобуса. Той се прицели и стреля. Откатът за малко да му откъсне рамото, нова струя кръв замъгляваше дясното му око.

„Импалата“ кривна и заора към тревата. Кърт успя да отвори и да скочи навън, после колата избухна в пламъци. Рон се втурна в автобуса.

— Карай! — ревна Доминик и се дръпна едно стъпало по-назад.

Колите намаляваха скорост. Първата спря напреки до кадилака. Джанис и Ричи се измъкнаха отзад. Отпред излезе Джими. Кърт тичаше към тях и размахваше пистолета си. Ленън слезе откъм шофьорското място.

Автобусът се заклати и бавно се заизмъква на пътя. Джон се прицелваше, Доминик презареди пушката… Набираха скорост, но бавно, твърде бавно…

Кърт вдигна пистолета си, погледна за момент към автобуса и стреля. По Ленън.

— За втори път тази вечер! — изкикоти се Дом.

Джими отвори уста, пое си дълбоко дъх и запя. Едната от колите сляпо се зарея към тревата. Две други се сблъскаха.

— … огъня ми… — бяха последните трели, които Дом чу, преди Рони да затвори вратите и най-сетне да се устремят през билото на хълма и напред по разбития чакъл, все по-далеч и по-далеч от Рая на Рокендрола.

Доминик видя, че Джими му маха. Краката му се подкосяваха. Подпря се на най-близката седалка и опипом се отпусна на нея.

— Добре ли си? — загрижено попита Сали.

Колкото по-далеч отиваш от този град, толкова по-малко те има. — каза в главата му Джими Морисън.

— Не, не съм добре — отвърна Дом. Вече не го болеше глава, но пък имаше чувството, че тялото му е натежало над тон. — Но поне поехме по пътя.

Беше се борил и беше победил. Кармен вече беше свободна и вървеше по своя път. Беше му време и той да потърси своя.

— Една последна целувка? — примоли се и докато вкусваше сладките устни на Сали, се зачуди къде ли ще се озове след като напусне най-сетне Рая на Рокендрола — и ще почива ли в мир. Надяваше се да е изкупил греховете си.

— Рони, спри! — чуваше гласа на Сали като през памук. — Той изчезва… той умира! Трябва да го свалим!

— Не, не спирай! — прошепна Дом. — Ти не знам, но аз искам да бъда свободен. Настъпи газта, друже, и забрави за спирачката! И късмет!

Унасяше се и бръмченето на двигателя постепенно заглъхна… Последната му мисъл беше за Кармен в обятията на Томи.

После боботенето се усили.

© Елена Павлова

Източник: http://bukvite.com

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1885]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:54