Елена Павлова - Раят на рокендрола

— Купон! — Засмя се Доминик, но смехът му не беше весел. — Хайде, бързо, докато не са се опомнили.

— Ти ли я запали? — Попита Сиси.

Вместо отговор Дом ги хвана и двете за ръцете и ги задърпа след себе си. Някъде отзад Рон дрезгаво мърмореше, че щял да си счупи краката. Вече седем-осем човека от публиката пищяха. Блеснаха и набраха мощ футболните прожектори.

— Запазете спокойствие, моля! — Конферансието очевидно беше успяло да се освести и да се добере до микрофона. — Доброволците от пожарната команда да се явят незабавно…

— Майната ви! — Доминик избута жените и Рон през изхода. — По-бързо, мътните да ви вземат!

Почти бяха стигнали до кадилака, когато от сградата започнаха да се изсипват певците. Все още изглеждаха замаяни, но не достатъчно, помисли си той с опасение. И Елвис никъде не се виждаше. На Рон рече:

— Пу, ти караш!

Двигателят на колата избръмча. Певците тичаха към тях. Оттекна изстрел и после се понесоха по улицата…

Някой стреля. Доминик показа пушката през прозореца и гръмна наслуки. В светлината на една улична лампа пробляснаха глупашките очилца на Ленън. Пръските кръв по тях приличаха на изумруди.

— Убих Ленън, ще се прочуя! — промърмори Дом, макар да знаеше, че тялото, което беше паднало като парцалена кукла до лампата, само след секунди отново ще се втурне след тях.

Рони взе широко завоя и ето ги, вече летяха по главната улица. В далечината зад тях виковете заглъхваха. Огненото зарево на пожара осветяваше небето в червено.

— Измъкваме се! — изпищя Сали възторжено.

Понесоха се нагоре по хълма. Рон форсира здраво — и точно тогава фаровете изкараха от мрака силуета на грамаден автобус, паркиран напреки на шосето.

— Какво, за бога… — промърмори Дом. Пак започваше да го боли главата. Животинчето впиваше зъби в мозъка му, лакомо както никога до сега.

Рони рязко наби спирачките. Кадилакът леко поднесе, но все пак спря на близо два метра от автобуса. Елвис в белия си костюм бавно слезе по стъпалата.

— Знаех си, че става нещо нередно! — каза и се ухили. На халогенната светлина на фаровете зъбите му изглеждаха заострени като вампирски, а косата му сякаш беше намазана с кръв.

— Че какво му е нередното? — Доминик отвори вратата на колата и се измъкна навън. — Просто заминаваме на почивка.

— Много жалко, че в Рокендрол Рай не ти е харесало! — Елвис поклати глава. — Ти можеш да идеш където си искаш. Ако ти понесе. Тези двамата остават тук.

Сали изхлипа тихо.

Долу откъм градчето се чуваше рев на двигатели. Певците идваха. Нямаше много време, осъзна Доминик, обърса текналата от носа си кръв и се ухили широко:

— Винаги съм те мразил, теб и проклетите ти танцувални обувки! — след което обърна пушката и стреля. Колкото и да го болеше главата, беше му безумно приятно да изпразни и двете дула в гърдите на кмета, право в бялото кожено яке с пайети и ресни.

— Бързо, свали си колана! — нареди на Рони. — Хайде, не се мотай! — приклекна и омота китките на трупа със своя колан. Малко кръв бликна на струйка от едната рана. Колите откъм града приближаваха.

С втория колан Доминик върза и краката на Елвис.

— Помогни ми! — дръпна омекналото тяло встрани от автобуса. — Ама, размърдай се! — имаше усещането, че мозъкът му ще изтече през ушите… ако животинчето въобще му беше оставило мозък.

Елвис простена и се размърда, точно когато го хвърлиха в тревата до табелката „Добре дошли в Рокендрол Рай, Орегон“.

— Качвай се в проклетата кола! — нареди Дом и се изкатери в кабината на автобуса. Ключовете бяха на таблото.

Секунда-две му се струваше, че няма да успее да запали, но двигателят най-сетне избуботи. Той превключи на заден и бавно изтегли препятствието назад върху тревата. В последната секунда завъртя волана, задницата на буса се удари в табелката „НАДЕЖДА ВСЯКА ОСТАВЕТЕ“ и я събори.

Рон се туткаше с кадилака и Доминик изруга — преследвачите вече преваляха склона. Най-отпред се носеше „Импалата“ на Елвис, натъпкана с поне десетина певци. Русата брада на Кърт се вееше на кормилото. Още три коли идваха след тях, а сигурно имаше и още, дето бясно да сменят гуми на паркинга…

— Не пали! — изкрещя Рон. — По дяволите проклетата бръкма…

В този момент откъм „Импалата“ стреляха и кадилакът клекна на една страна.

— Насам! — Доминик му махна. — Бързо! — и изтича към вратата. Беше крайно време да провери може ли пушкалото да попилее няколко коли или е било само като на кино.