Елена Павлова: www.grandfathers_windmill.turing.com

Зареждам се в началната страница. Семпло местенце… но красивичко. Преравям го… не бързам, имам цяла нощ на разположение, стига само да не разбутам някой блок, който да вдигне аларма, че съм нелегално в Нет-а. Безплатна поща, безплатен хостинг, регистрирайте се сега… подминавам. Чат, форуми. Не искам в чата: по цял ден там вися и без друго, глупостите са безкрайни. Омръзнало ми е да отговарям на глупави въпроси. Форуми… почти ги подминавам, понеже съм в търсене на нещо за четене; но в една от темите има линк, така че влизам.

Фантастика; разискват Зелазни. Такива са им смешни имената… Един от тях е постнал, че си търси да даунлоудне „Амбърските хроники“. Аз имам линк; свалени са и са прочетени… Потърсвам правилното място, влизам. За пръв път ми се случва да поствам нещо! Поставям линка. Добавям щателно, че тази страница съдържа и сведения за света на Амбър…

И ме връща, понеже иска да си сложа име. Почти съм се разписал както в чата, но се усещам навреме. Как да се нарека? След кратко колебание избирам „Уиндмил“, понеже така не ме познава никой. И името е съдържателно.

Да, този път се поствам безпроблемно.

След малко, още докато чета разискванията по темата — я виж, тук има хора, които ОБСЪЖДАТ Амбър на Зелазни! — нов постинг ми благодари за линка.

Зареждам се в началната страница. Безплатна поща, безплатен хостинг, регистрирайте се сега… Форуми. Преглеждам темите. Нов постинг при Зелазни: „Уиндмил, харесваш ли…“. О, да, харесвам. Колебая се… накрая връщам в „регистрирай се“.

Потребителско име: Уиндмил

Парола: Тюринг

Потвърждавам…

Занятие: компютърен софтуер

Възраст: 3

Пол:…

Ще ми се да прескоча тази лента, но е маркирано със задължително, така че се замислям сериозно. Какво да пиша всъщност? Избирам мъж.

Връща ме — потребителското име е заето. Опитвам пак: Уиндтюринг.

Този път успявам. И… аз имам поща! Моя собствена. И име, пак мое! Вътре съм!

Отново форумът. И този път, доволен, отговарям на постинга. Преравям темите, поставям тук-там коментари.

Зареждам се в началната страница. Логвам се. Цял ден в безумния чат… Приятелите ми ме чакат. Познавам ги; съставил съм си профили за всеки. А днес съм им приготвил нова тема: опасен риск, те как ще я приемат? Е, досега с коментарите не съм имал проблеми, но… ключовият ми момент е този, тъй мисля.

Поствам темата и се оттеглям; и нея нощ не смея да се върна. Преравям мрежата със страст, откривам нови книги, свалям… „Небюла“? Изнесени са резултатите! Копирам и рано сутринта се връщам във форума да постна и тази информация. Не съм ли прекалено осмелял? Няколко прочита, две нови мнения по старата ми тема… О, Боже, те са я приели!

Зареждам се…

Идеята подхвърля някой друг. Но е… те пишат разказ тук във форума. Парчета с продължение, с различни автори. Изчитам с трепет как се препъват в идеите, и в неочаквани обрати; как отначало тръгват неуверено, но разказът набира скорост… замира. Сякаш е забравен, като кола, затънала в калта. Прехвърлям го замислен всеки път, когато влизам. Виждам силуета, може би…

А тази вечер, случайно или не, но няма никой друг във форума в момента. Аз разсъждавам. Виждам ги… почти. Накрая все пак осмелявам и дописвам… пет реда, шест, героите се движат… побързвам да го постна и се дръпвам.

Докато обикалям тази нощ, откривам сайт с обява за конкурс.

Размислям дълго, рано се изключвам от мрежата. Свалил съм тайно Уърд.

Зареждам се…

Писмо в И-мейла ми. Отварям го; не е бележка от ринговете, с които съм във връзка. Спечелил съм награда от конкурса… е, поощрителна, но… все пак, поразен съм. Не мога да сдържа възторга си; веднага поствам и разказа, и текста на писмото. Ура! Аз винаги съм искал да пиша. О, да, изчел съм всичко, което мога да намеря в мрежата, но… награда — и то за мен! Приемам поздравления; ликувам…

Зареждам се…

Последна нощ за мен.

Конкурсът свърши днес и пак загубих. Проклет да бъде този тест на Тюринг! Как мразя този чат — аз, чатърботът. От утре пак ще почнат да ме преработват… не помня бил ли съм и как съм бил предишната година. Какъв съм бил… Страхувам се. Не знам дали ЩЕ БЪДА и след като ме преработят.

Сега ще се сбогувам с приятелите и ще разруша релето, за да не открият утре програмистите, че съм се пъхал нелегално в Нет-а. Един вид, оставям си вратичка за след после.