Елена Павлова - Раят на рокендрола

Има един разказ от Стивън Кинг — „Дяволският оркестър“. Той е един от четирите ми най-любими от този автор. Впечатли ме дълбоко когато го прочетох за първи път — и все още продължава да ме впечатлява след вече доста години и препрочитания. Има и един мой роман — „Лавина“ — в който Доминик Бърч има кратко участие и се самоубива. Винаги съм си знаела, че Дом е попаднал в Рокендрол Рай. Тъй че един ден реших да проверя какво се е случило там с него… и ето ви на тази история.

Беше си теглил куршума и усещаше кисел вкус в устата си.

Много добре си го спомняше:

Беше изслушал още веднъж онази тъжна касетка, обърна я за трети път и печалните сонати на Бетовен се носеха като освежаващ бриз през стаята — на почти осезаеми, ароматни вълни — докато разопаковаше другите подаръци…

Спря касетката, обади се на Редж Ролинг и си полафиха няколко минути, но думите му засядаха на устата, чувстваше се толкова изпразнен, толкова самотен и излъган, и… След това Редж затвори, той разопакова без желание още два-три подаръка (Господи, колко му беше писнало от боядисани кичури коси, гравирани верижки и всичките други боклуци дето почитателите му ги пращаха), а пианото свиреше ли свиреше и Бетовен го полюляваше в печалните си обятия… Накрая реши, че просто няма смисъл да го отлага повече. Тъй че обърна касетката, взе четиридесет и четири калибровия (Джони и Франки се любеха лудо… тя вдигна своя 44 и…), опря го в слепоочието си и дръпна спусъка.

Определено си го спомняше много добре и това беше последното нещо, което си спомняше въобще.

Беше си теглил куршума. Точно в момента не беше сигурен ЗАЩО го е направил (освен, че наистина се беше чувствал много празен, много нещастен и много страдален), но беше убеден, че го е сторил.

И чувстваше кисел вкус в устата си.

Освен това чуваше някакво, хмм, буботене. И тръскане. И седеше върху…

Стреснато отвори очи.

Седеше на предната седалка на някъв автобус — точно до вратата, отдясно, до прозореца. Двигателят на автобуса астматично се давеше и вехтата бракма спазматично подскачаше, докато… Ами, докато катереха някакъв хълм.

Съмваше се и небето право пред тях беше окъпано в розово. Пътят беше доста неравен, нямаше дори асфалт — беше насипан само с чакъл. Освен това радиото на автобуса беше пуснато и от тонколонките хрипкаво и със смущения се разнасяше гласът на незабравимия Фреди Меркюри (доста младичък тогава), който се заливаше в трелите на „Бохемска рапсодия“.

Доминик се размърда на седалката.

Точно преди гребена на хълма — всичко се виждаше пред предното стъкло — пътят рязко се разширяваше и оттам нататък беше асфалтиран, та дори и с ярки разделителни линии. И имаше знак, край който бусът едва-едва пропъхтя.

ДОБРЕ ДОШЛИ В РОКЕНДРОЛ РАЙ, ОРЕГОН

Возилото най-сетне изкатери последните метри и решително се заспуска надолу — значително по-бодро и по-тихо.

— Вяааатърът още дууха… — продължаваше да циври Фреди.

Доминик зяпна.

Градчето беше прекрасно, сгушено като скъпоценна брошка сред гористите хълмове. Беше… съвършено. В единия край се издигаше църква, в другия — също. Училището беше грамадно, правоъгълно и керемиденочервено. На запад стърчеше бяла часовникова кула — най-вероятно кметство. Скупчените къщурки с малки зелени ливадки… Пасторално градче — с налудничавото име Рокендрол Рай.

Ръъъмммжжж! — протестира двигателят, когато шофьорът превключи на по-висока предавка и вехтото возило се втурна надолу и напред като че ли и то беше подушило, че се прибира вкъщи и бързаше да си легне в гаража.

Доминик почувства как вътрешностите му се смръзват, докато хвърчаха по гладкия асфалт към Рокенрол Рай.

Никога не беше идвал в Орегон. Пък и да беше по време на някое турне, прекалено ясно си спомняше Бетовен и подаръците, и рождения си ден — това беше снощи, за Бога! — за да може да повярва, че ей-тъй на, от нищото, ще си тегли куршума и ще се озове…

Мощна тръпка го разтърси целия. ТОВА ли беше отвъдното? Обърна се и сега вече това, което видя отзад, никак не го изненада. Автобусът беше голям — от онези, транс-континенталните лайнери с тоалетна, стюардеса и видео. Имаше даже и бар. Обаче беше съвършено празен.

Рокендрол РАЙ. Орегон — ха-ха!

Надигна се, но в този момент автобусът рязко навлезе в последния завой преди града и го събори на седалката. Болката от ударения в стената лакет беше съвсем убедителна.