Елена Павлова - Раят на рокендрола

— В Рая на Рокендрола никога не е рано! — тя тръсна глава. — Аз съм Сали Кучъм! А ти? Не съм те виждала наоколо?

— Доминик Бърч. Само ЕДНА бира ли предлагаш?

— Може и цигара! — тя сви рамене. — Не си хванат, нали? Не си спомням скоро да са хващали някого, ама то и спомените ми… — пак сви рамене. — Не знам!

— Бях вокал на „Лавина“!

— Не съм я чувала групата… е, добре дошъл в Рая! — тя се засмя дрезгаво. — Ела, хладилникът е отзад! Нямам нищо по-тежко, но Ричи обеща да мине следобед…

— Ричи?

— Ричи Валенс! — поясни тя. — Той ги разнася тези работи — кокаин, хероин, тем подобни…

— Ричи Валенс? — Дом се опули.

— Тъй де, тъй де. Ако си падаш по тези динозаври, тука са и Бъди Холи, и Литъл Ричард, и който там още се сетиш от ония времена! — тя сви рамене. — Аз чакам да ми падне Пол Макартни. Или в краен случай оня от „Стоунс“… с устните…

— Мик Джагър?

— Точно така! — тя кимна. — Направо ми се иска да ги скепцам и да ги питам за какъв дявол са правили музика!

Доминик безмълвно вдигна вежди.

Задната стая на аптеката беше уютна, с хладилник, диван и барче. Сали измъкна опаковка бира от хладилника.

— Сядай! — каза. — И добре дошъл в Ада на Рока!

— И на мен не ми прилича на Рай! — съгласи се Дом.

— О, ти още нищо не си видял! — тя се изкиска. — По-лошо е от ад!

— Откога си тук?

— Не знам! — ново свиване на рамене. — Ако ще ти отговори на въпроса, хванаха ме през осемдесет и девета. Пътувахме с две приятелчета… Рони още работи в бензиностанцията. Дик го претрепаха. Ама сам си беше виновен, щото нещя да се откаже да бяга, нали разбираш… пък Елвис е голямо копеле. И оня, шерифа, Отис! Гръмнаха го като патица на третия път.

Доминик кимна, макар че нищо не му беше ясно. Отпи от бирата си — студена и режеща. Към средата на кутийката главоболието му утихна като по магия.

Сали запали цигара и сладкият мирис на марихуана изпълни стаята. Той посегна, взе й фаса и яко си дръпна. Определено имаше нужда от прочистване на мозъка и, макар че бирата веднага го хвана — не му се случваше често — тя не му беше достатъчна.

— Хванали са те? — попита накрая. Плуваше блажено на вълните на винаги добрата комбинация от бира и трева.

— Ами да, пътувахме, нали ти казах! — тя тръсна глава. — Дики реши да слезем от магистралата, забутахме се по някакви черни пътища и хоп, ето ни на, в Рокендрол Рай…

— Искаш да кажеш, че не си някоя рокаджийка?

— Господи, не! — тя пак тръсна глава. — Нищо ли не са ти обяснили? И как въобще дойде тук?

— Теглих си куршума? — той не звучеше особено убедено. — Или имам празнини в паметта?

— Гръмнал си се, това е. И понеже си рок-звезда, сигурно си бил, ето те тук. Всичките, дето имат да плащат грехове, са наоколо!

— А онези, които нямат грехове?

— Ня-ама рокаджия без грехове! — тя се засмя покровителствено. — Всичките до един сте гнусни копелета и това си е!

— А ти?

— От време на време тук идват и нормални бунаци. По нормалните пътища. От нормалния Орегон! Като мен или като Сю Брандън и онези, как им беше името, о, Боже… — тя разтри слепоочията си. — Както и да е. Караш си и кацваш в градчето. И след това не те пускат да си идеш… Тези гадини тук искат да имат публика, нали? Изнасят си концерти и искат някой да ги слуша!

Доминик потрепера леко.

— И ти си от същите! — тя запали нова цигара. — Не искам да те обидя, драги, но няма начин да си различен!

И тъй Доминик Бърч още през втория си ден в Рокендрол Рай се запозна тъкмо с когото не трябваше… и се влюби. Май.

На обед Дом отскочи до „Рок и буги“. Сандвичите им бяха хубави. Джанис също. Там, надвесен над четвъртата за деня бира го откри Елвис Пресли. Беше зализан, с бяло кожено яке с пайети и огромни черни очила.

— ‘Дно двойно, сладурче — нареди Елвис и се намести до Доминик. — Как си? Харесва ли ти наоколо?

— Имам ли избор? — Дом вдигна глава. — Да си бях останал в автосервиза, сигурно щях да ида в Авто Рай, Омаха.

— Не знам дали е в Омаха — Елвис се засмя и вдигна очилата на челото си. Намазаният му с брилянтин перчем потръпна като жив крайник. — Значи си бил монтьор?

— Преди да пробия.

— Нещо против да се хванеш на бензиностанцията в такъв случай?

Доминик пресуши бирата си преди да попита:

— Имам ли избор?

— Не голям. Има едно свободно място за касиер в банката, още едно в зеленчуковата…

— Предпочитам сервиза — Дом се засмя. — Още едно, сладкишче!

— Ще ти откъсна топките! — Изръмжа Джанис. — Стига ми Кърт с неговите сладкишчета.