Елена Павлова - Раят на рокендрола

В долината под тях се беше разстлал Рокендрол Рай с все двете си църквици, червеното тухлено училище и цялата си пасторална красота.

— По-добре вземете моята кола и обръщайте! — Предложи Рони унило. — На около шейсет мили от тук има чудесен мотел, а пък аз… тоест, Дом… Като свършим работата, ще ви докараме кади-то.

— Да бе, да. Ще си го видя отново когато си видя оная работа! — Клиентът се плясна по набъбналия корем. — Има ли хотел или не?

— Сигурен съм, че ще…

Мадамата избра точно този момент да отвори вратата си и да се появи на сцената. Беше адско парче от пръстите на краката до последното кичурче коса.

— Хе-енри… — Проточи с медено гласче. — То-ова ли е ма-айсторът? Каакво очаарователно граадче!

— Наистина препоръчвам да вземете колата ми и да… — Пробва пак Рони. За свое изумление Дом усети, как нечии железни пръсти стягат сърцето му и в гърдите му се надига гняв. С мъка се въздържа да не посегне да удари хлапето. Някакво зло животинче сякаш захапа мозъка му; в очите си усещаше тежест, сякаш отвътре в черепа животинчето напира да излезе навън.

— Хаайде да идеем да разглеедаме докаато оправят колаата! — Мацето хвана „Хенри“ за ръката. — Тук смърди!

Тя стоеше от подветрената му страна и Дом смътно съобрази, че не си спомня скоро да е взимал душ… Скоро? От седмица или две? Сали обикновено беше така надрусана, че би легнала и с пръч, но… Животинчето в главата му настоятелно дръпна конците. Имаше лошото усещане (по-късно видя че е прав!), че поне в едното му око се е пукнал кръвоносен съд. Сърцето му направи лупинг.

— Обичаш ли рокендрол? — Попита бившата звезда Бърч и настоящ автомонтьор.

— Обоожавам! — Мацето се разплу видимо. — Направо си уумирам за поо-стаарите пеевци…

— Тогава вървете направо по главната улица и ще стигнете до „Рок и буги“! — Препоръча им Доминик. — Питайте за Джанис.

— Суупер! — Тя хвана Хенри под ръка и го помъкна по шосето. Токчетата й потракваха съблазнително.

— Можех да ги измъкна! — Въздъхна Рони.

— Да ги измъкваш? Че те са родени за тук! — Доминик се засмя пиянски. В главата му животинчето продължаваше да гризе мозъка, но гневът му сякаш полека стихваше заедно с потракването на токчетата на мацето. — Да не мислиш, че предните постове не са ги забелязали? Дъртият Франки си отваря очите на четири. Сигурно Елвис вече хвърчи насам. Нямаше да ги измъкнеш, само щеше да загубиш още някой пръст. Ела да глътнем по едно, преди да се хвана с таратайката. Ония и без друго не заслужаваха пръста да си мръднеш за тях.

Рони погледна към чуканчетата на мястото на два от пръстите на лявата си ръка и въздъхна отново преди да го последва към тайния му запас.

— Родени за тук! — Повтори.

— Ами да. До края на седмицата ще е легнала с всички по-известни, другата — с по-неизвестните, а на третата седмица ще оправя и певиците. Повярвай ми, достатъчно време съм похабил с такива като нея в кревата! На, пийни си!

Рони охотно опъна от бутилката. Избърса се с опакото на дланта си и промърмори:

— И все пак можех да ги измъкна!

— Виж кво, — Дом му взе водката и я довърши на един дъх — не си ли се замислял защо някои хора идват тук? — вместо сърцебиене и налягане в очите, сега имаше адско главоболие. Дано спиртът спиртосаше проклетото „животинче“!

Приятелчето на Сали бръкна дълбоко в джобовете на омърляния си бензинджийски гащеризон с емблема на „Газ-енд-рол“:

— И ако съм?

— Ами, не си ли забелязал, че тук им е мястото? И не си ли се питал колко души годишно се губят из просторите на Орегон? И колко от тях попадат тук?

— Що не идеш да се гръмнеш? — Рони се намръщи мъчително.

— Вече съм се гръмнал, за това и съм в Рокендрол Ад. — Дом му смигна. — Не ми казвай, че и вие тримцата не сте си го търсили. Три безполезни хлапета, надули „Бийч бойс“ до дупка, карат си по пътя и си мечтаят да го напъхат я на Шаная Туейн, я на…

— На кого?

— Карай. Нека е Мадона. Ама градчето направо ви е сграбчило в сърцата и ви е издърпало право до тук. Където ви е мястото.

— Да бе, сигурно. — Рони поклати глава. — А ти, пиянде такова, да си се питал някога защо го ликвидираха Дики?

— А?

— Приятеля ми. Искахме да се махнем. Но той искаше по-силно. Аз се отказах когато ме пребиха яката. Не и той.

Доминик сви рамене:

— Никой не е казал, че като го напъхаш на Шаная, ще ти хареса. По-вероятно обратното…

Точно в този миг отвън изсвириха спирачки и Отис Рединг с огледални черни очила закова мощния си „Харли“ пред бензиностанцията.