Елена Павлова - Раят на рокендрола

Джими се беше разположил на стълбите пред главния вход и вятърът развяваше разбърканите му кичури. Махна с ръка, когато зърна Дом.

— Ела да си поделим една цигарка! — Предложи ведро. Гласът му беше странно издрезгавял — като в последните му записи приживе — и Доминик предположи, че се е надрусал до загуба на съзнание. Казваха, че това е било обичайното му състояние преди да се гътне насред меката на художниците, Париж. Дебел, нещастен и друсан — пътят на Елвис, утъпкан от мнозина негови щателни последователи сред рокаджиите.

— Дълъг е пътят от Париж до Орегон — промърмори Дом, но седна до него.

Тревата на Джими беше превъзходна. Говореше се, че си я отглежда сам в задния двор, но не обичаше хората да надничат в гъсталаците зад къщата му. Във всеки случай, какъвто и произход да имаха запасите му, беше по-хубава от тази на Валенс.

— Ще те пуснат някъде към средата — обади се към половината на цигарата Джими. — Концертът всъщност е почти безкраен, разбира се…

— Разбира се.

— И е много трудно да го прекъсне човек.

— Тъй де, тъй де.

— Всички са като в транс като започне концерта — допълни Джими и си дръпна отново. — И публика, и певци. Имаше един случай, когато концертът прекъсна. Страхотна буря — и светкавица гръмна трансформаторите. Сума време всички се щураха като обезглавени пилета.

— На бензиностанцията има газов котлон — ни в клин, ни в ръкав вметна Дом.

Цигарата догоря и той я стъпка в прахта.

— Решил ли си какво ще изпълниш? — Полюбопитства Джим.

Дом понечи да му каже, че не е — и че не му пука. Но не беше така. Знаеше какво ще пее. Кимна безмълвно.

— Аз също! — Джим Морисън се усмихна. Усмивката му бе едновременно лукава, хъшлашка, замечтана и невинна.

Доминик му хвърли ключовете от кадилака и влезе вътре.

„Ветеранът“ в Рая, както винаги, се оказа прав и за транса. Нямаше никакъв спомен колко време е седял в малката като кибритена кутийка гримьорна без врата. Имаше само смътна представа, че сляпо се е взирал в отражението си в напуканото огледало, по коридора са минавали разни хора, музиката е кънтяла в ушите му… И не само музиката.

В огледалото все едно на екран в кино се преповтаряше един от сънищата му. За Кармен.

Бе сънувал, че тя отива при психоаналитика си и се натъква на новооткриващия се „кабинет“ на една ясновидка. В съня си беше Кармен. Сега гледаше същото отстрани. Точно като на умален киноекран.

Мадам Руссо отвори някаква врата и въведе смутената Кармен в приятна старовремска гостна. След това внимателно остави ябълката на масата.

— Сядай!

Кармен седна. Тапицираното с плюш кресло бе изненадващо удобно.

Мадам Руссо се настани срещу нея. Делеше ги солидна дъбова маса, на която тя опря лактите си. Сплетените под брадичката й пръсти потръпваха нервно.

— Миличка, — каза жената, — тази… тази… тази ябълка не е от тук, нали? Имам предвид… О, господи, нека да греша! Нека ти я е пратил някой чичо или… — тя цъкна с език. — Виждам брези…

— Да, тя е от имението „Бетула“. Лаудрок, окръг Рокринг. Отвъд.

Беше толкова лесно да го каже, откри Кармен. Толкова лесно!

— Разкажи ми за него… — помоли едва чуто мадам Руссо.

— Той е мъртъв… има вече две години. Цялото лято беше с мен, но време-дългът му…

— Обичаш го, нали?

— Да! — Кармен кимна с достойнство. — Мисля, че се влюбих в него още преди да умре, но… Доминик Бърч не е човекът, с когото можеш да се колебаеш!

— Доминик Бърч, значи? Интересно! — жената внезапно се изправи, отиде до библиотеката в дъното и извади някаква книга. — Не четеш окултна литература, нали? Никак няма да ти хареса това, което ще ти кажа…

— Че ще умра преди Коледа? Знам го! Решила съм отдавна и…

— Не, миличка, не това! — мадам Руссо се върна обратно на стола си и разтвори книгата пред себе си. — Може би си чувала за призрачни създания, наименовани сукуби — красиви жени, които подмамват мъжете и им изсмукват жизнените сокове…

— Е, и?

— Не знам дали Лаудрок, окръг Рокринг е истинското име на мястото — може и да те е излъгал… Но Доминик Бърч е мъртъв от две години!

В този миг Дом потръпна и се дръпна назад като опарен. Две години?! Не можеше да е минало толкова много време, за бога! Или може би беше — и дори повече?

Кармен в огледалото болезнено преглътна:

— Не те разбирам!

— Много е просто! Твоят любовник НЕ Е Доминик Бърч.

— Тоест? — зяпна Кармен.

— Той е инкуб. Дух, който взима чужд облик, за да примамва жени и, след като те умрат, да поробва духа им… Много е опитен, вероятно… а ти явно си съблазнителна плячка за него, един господ знае защо.