Елена Павлова - Раят на рокендрола

— Дай му глас! — Ясно произнесе тя. — Върни гласа на Томас, проклето изчадие!

Чудовището, което се оформяше на мястото на призрака-Бърч, наддаде зловещ вой и изчезна с гръм — сякаш се пукаше огромен балон.

— Кармен! — Крещеше Томас. — Каааармееееен!

Тя бързо се обърна и се хвърли в обятията му, преди, както се е засилил, и двамата да паднат от покрива.

Дом падна на колене с последния акорд. Дори не бе осъзнал, че е заплакал. Беше се докоснал до истинското величие… никога досега не бе пял така. Бе се докоснал до величието на наистина големите певци. И публиката му ръкопляскаше!

Някой му помогна да се изправи. Той изобщо не обърна внимание кой. Някой му пъхна клетъчен телефон в ръката. Прошепна в ухото му:

— Обади се на бензиностанцията, красавецо!

И след това конферансието обяви, че предстои изпълнение на Джими Морисън от „Доорс“, а него нечии ръце го избутваха зад кулисите….

И после Джими запя.

Дом бавно идваше на себе си. Прибра в джоба на джинсите си ключовете от кадилака — кога Джими му ги беше тикнал в ръката? — и смаяно се взря в телефона.

Кармен го беше чула. В един величествен миг песента му бе разкъсала тъканта на времето и пространството, за да стигне до нея и да й вдъхне смелост. Тя се беше борила… и беше победила. Негов дълг бе да стори същото. Набра номера на бензиностанцията.

В затворената стаичка с касата бе разлят бензин. Тънка пътечка водеше към помпите. Маркучът на едната бе надлежно разгънат и като умряла змия лежеше в края на мократа ивица. В стаята вентилът на газовия котлон бе отворен до край.

Отис Рединг, чието изпълнение бе още в началото и който след това се бе качил на вездесъщия си мотор, зави и паркира до бензоколонките. Огледа се подозрително и подсмръкна. Отледалните му стъкла се блещеха срещу ярката лампа. Ако обонянието му не беше разядено от кокаин, може би щеше да подуши нещо нередно. Вместо това засече маркуча.

— Мътните го взели… — поде и пусна стъпенката на мотора.

В същия момент на километър и нещо от него Джими Морисън поде може би най-прочутата си песен:

— Запали…

А Дом натисна четвъртия бутон от номера. Старомодния телефон в бензиностанцията иззвъня. Между трансформатора и зумера прескочи искра.

— … огъня мии… — изпя Джим.

Бензиностанцията се взриви с грандиозен тътен. И адът се разтвори над Рокендрол Рай, Орегон.

Не беше подготвен — не би могъл да бъде подготвен за подобен развой на събитията… Или някъде дълбоко в себе си бе знаел, че ще стане така? Докато изобщо осъзнае какво се случва, вече беше преполовил пътя към изхода. Захвърли телефона някъде по пътя. Зави, удари се болезнено в стената и изхвърча на открито. За малко да се спъне на стълбите. Докато се носеше през паркинга, забеляза на светлината на грандиозното зарево, че повечето от колите са клекнали по джанти. Промърмори:

— Слава на тебе, Джими!

След това вече беше при кадилака. Музиката все още дънеше. Примерно с една китара по-малко, но Джими безстрашно продължаваше да се разпява. Дали това щеше да ги задържи в транс поне няколко секунди повече? Доминик не губи време да разсъждава по въпроса. Отвори багажника, разгърна брезента и извади скъпоценната пушка. Струваше му се голяма като камион. Зареди я. Преметна я на ремъка й пред гърдите си като прерасла огърлица. Натъпка джобовете си с патрони. И хукна.

Беше гледал някакъв филм в една от божествените вечери, когато нямаха концерти, нямаха какво да правят, нямаха дори мацки под ръка и се събираха — двама-трима от „Лавина“ — да хапнат заедно, най-вече да поркат и, понякога, да погледат телевизия. Като нормалните хора. Беше филм с грамаден като канара рус Шварценегер с шведско име. Линдгрен? Лудгрен? Във всеки случай, с пушка като тази беше направил на салата сума ти полицейски коли. Освен това беше успял да подпали страхотен пожар. Но не като този на Джими. Не чак толкова голям.

Доминик се съмняваше, че с тази пушка може да направи същото, но да я носи поне му придаваше сигурност. Зави към изхода за публиката. Точно в този миг музиката най-сетне секна и секунда-две по-късно отекна самотен слаб писък.

Дом нахлу на тревата. Зрителите тъкмо започваха несигурно да се размърдват: може би не точно като пилета без глави, но…

— Сали! — Провикна се той. Не я виждаше.

Сиси Томас се сблъска с него и сляпо се втренчи в пушката.

— Виждала ли си Сали?

— Какво гори?

— Бензиностанцията. Къде е Сали?

— Тук съм! — Сали го хвана за рамото. — И Рони е тук. Какво става?