Ед Макбейн - Изборът на убиеца

Откриха писмото върху бюрото на Ани.

Беше го мушнала заедно с плика в по-голям плик, съдържащ рекламна брошура на един от големите универсални магазини. Добре скрито между страниците на брошурата, писмото бе останало незабелязано за убиеца. Убиецът, разбира се, не беше разполагал с десет души, обучени да претърсват, на които при това им се плащаше, за да вършат тази работа.

Писмото бе съвсем кратко. Не беше образец на добра проза. В него бе казано само толкова, колкото е трябвало да се каже. Явно е било набързо, но не и в състояние на гняв. В писмото се обещаваше едно хладнокръвно предумишлено убийство. Обещаваше се смърт с хладни и точни думи. Ето какво пишеше:

Убиецът не си бе сторил труда да подпише писмото, но така или иначе, с написването му беше подписал две смъртни присъди: на Ани Бун и своята собствена. Това бе второто нещо, което убиецът бе успял да постигне.

От плика се виждаше, че писмото е било пуснато от международното летище в осем часа сутринта на пети юни.

Останалото беше лесно.

Молбите за регистрация на автомобили се попълват върху формуляр. Тези формуляри се съхраняват в щатските служби за регистрация на моторни превозни средства.

Ако някога сте регистрирали автомобил, вие сте попълнили този лист. Попълнили сте го саморъчно и сте го подписали. Със собствения см почерк. Още при първата си молба за разрешително за шофиране вие сте попълнили този формуляр. В него се изисква подпис на молителя и се уточнява: изпишете пълното си име на ръка.

Съвсем наскоро един пияница на име Джордж влезе с несигурна крачка в детективската стая на 87-и участък с желанието да поговори за младото момиче, дето го утрепали в магазина. Разговаря с Майер и след това Мисколо пуска шегички по негов адрес. Пияницата обаче бе успял да каже нещо, а именно: че е видял как някой потегля с кола от магазина след убийството, след като пияницата чул изстрели и шум от изпотрошени стъкла. Ако пияницата казваше истината и момчетата от 87-и участък в случая нямаха работа с шофьор без разрешително, каращ нерегистрирана кола, то на убиеца не му оставаше още много време на свобода. Той бе оставил почерка си върху писмото до Ани Бун. Във формулярите при регистрацията на моторни превозни средства имаше хиляди и хиляди подписи. Започна сравняването на почерците.

Пияницата на име Джордж не беше излъгал, а и ерата на чудесата бе отдавна отмряла.

Госпожа Франклин Фелпс, макар и седнала върху груб канцеларски стол в стаята на детективите, запази царствената си осанка. Възложиха разпита й на Карела, защото имаше славата на мъж, който има подход към жените, нищо че беше семеен. На нея обаче й беше ясно, че играта е приключила. Личеше си по очите и по лицето. Всеки полицай щеше да е в състояние да я разпита успешно. Дори току-що завършилият Полицейската академия.

— Госпожо Фелпс — започна Карела, — вие сте отпътували за Флорида на пети юни. Така ли е?

— Да — отвърна госпожа Фелпс.

— Преди да се качите на самолета, пуснахте ли това писмо от международното летище? — показа й той писмото в синия плик.

— Да.

— Значи още преди да се качите в самолета сте били взели решението да убиете Ани Бун?

— Да.

— Убихте ли Ани Бун вечерта на десети юни, госпожо Фелпс?

Госпожа Фелпс не отговори.

— Тогава ли я убихте?

— Да.

— Ще ни разкажете ли нещо повече?

— Защо? — попита тя с угаснал глас.

— Бихме искали да знаем.

— Вървете по дяволите — каза госпожа Фелпс. — Убих жената, която се опитваше да ми отнеме съпруга. Убих любовницата на Франклин. Няма защо повече да ви обяснявам.

— Убихте не само една любовница — каза Карела. — Може и да не ме разберете, госпожо Фелпс, но вие сте убили много жени. Много различни жени.

— Убих просто една жена. Любовницата на мъжа си. Нея реших да убия и само нея убих.

Гледаше втренчено, без да мига.

— Няма ли да ни разкажете нещо повече?

— Вървете по дяволите — повтори госпожа Фелпс.

Вестниците окачествиха убийството като престъпление от любов.

На процеса прокурорът наблегна върху демоничното хладнокръвие, с което госпожа Франклин Фелпс бе планирала и извършила убийството. На процеса тя разказа как й хрумнало да убие Ани Бун по същото време, по което намислила да почива във Флорида, как двете решения се преплели в мислите й и довели до фаталния замисъл. Отпътувала за Маями на пети юни. Не могла да се сдържи да не изпрати заплашително писмо от летището. Писмото, което впоследствие доведе до нейното разобличаване и залавяне. Планът й бил прост. Още на път за Маями вече имала в чантата си билети за още два полета — единия от Маями до Изола на името на Фрида Нелсън, другия — от Изола до Маями на името на Джун Арбътнот.