Ед Макбейн - Изборът на убиеца

— Вестници? Какво искате? Какво искате да кажете.

— На десети юни беше ли тук, в този апартамент?

— Аз не излизам вечер. А и през деня. Откакто стана злополу…

— Къде беше на десети юни? — попита рязко Майер. — Къде беше по времето, когато убиха Ани Бун?

— Убита! — изкрещя Грей. Скочи от стола си и застана с лице към двамата мъже. — Убита! — Погледна ги с празен поглед. — Убита! Убита!

Клинг вече бе насочил служебния си револвер към тялото на Грей. Майер се втренчи в празните очи върху младото старо лице.

— Прибери пистолета, Бърт — каза тихо. — Той е сляп.

Котън Хоуз получи удовлетворение в деня, когато заловиха Чарлс Фетерик.

Сам Капловиц се обади в участъка в 8,27 сутринта. Хоуз бе извикан на телефона.

— Тук детектив Хоуз.

— Господин Хоуз, обажда се Сам. Сам Капловиц.

— Как сте, господин Капловиц?

— Благодаря, добре. Открих Чарлс Фетерик.

— Къде? — бързо попита Хоуз.

— Работи в „Гравюри Симпсън“. Това е в Ривърхед.

— Сигурен ли сте?

— Сигурен съм. От господин Симпсън разбрах, че е решил да го уволни. От една седмица не е идвал на работа.

— Благодаря — каза Хоуз. — Веднага се заемам с тази работа. Още веднъж благодаря.

— Няма защо. Радвам се, че можах да помогна.

Хоуз затвори телефона. Откри в указателя номера на „Гравюри Симпсън“ и позвъни. Никой не отговори. Изпи чаша кафе и позвъни отново в 9.10. Свърза се с някой си Алек Симпсън, който му каза, че Фетерик работел при него от шест месеца. Доскоро го смятал за добър работник, но преди около седмица, без да предупреди, престанал да се явява на работа. Хоуз не бе учуден от това, че денят на неявяването съвпадаше с деня, в който Хавиланд бе убит, а Фетерик — ранен. Помоли Симпсън да му даде адреса на Фетерик. Улица „Брагин“ номер 312. Хоуз си записа адреса на улица „Брагин“, благодари на Симпсън, взе служебния си револвер от горното чекмедже на бюрото и се запъти към Карела, който пишеше нещо на машина.

— Открих Фетерик — каза. — Ще дойдеш ли да го заловим?

— Смяташ ли, че ще стреля по мен? — попита Карела.

Хоуз се усмихна.

— Не е изключено. Партньорът ти е малко неопитен.

— Важното, че е надежден — каза Карела. Опипа пистолета в задния джоб. — Да вървим.

Караха мълчаливо до Ривърхед. И да бяха напрегнати, не го показаха. Когато стигнаха сградата на улица „Брагин“ номер 312, излязоха все така мълчаливо от колата. Бързо откриха името на Фетерик на пощенската кутия. Живееше в апартамент 2 А. Изкачиха се с бързи стъпки по стълбището. Този път Хоуз извади пистолета си преди Карела. Този път Хоуз свали предпазителя преди Карела. Пред вратата на апартамента Карела застана отстрани, а Хоуз зае позиция за разбиването й. Ритна ключалката и вратата се развори.

В стаята цареше тишина. От мястото, където бяха застанали, виждаха един фотьойл и ъгъла на легло.

— Няма ли го? — прошепна Хоуз.

— Май го няма.

— Прикрий ме.

С предпазливи стъпки Хоуз влезе вътре в стаята.

Ръката изскочи иззад отворената врата. Тя обгърна врата на Хоуз и го придърпа рязко към себе си. Беше твърде изненадан, за да съобрази да прехвърли Фетерик през рамото си. Успя само да извика: „Стив, изчезвай!“, преди да усети твърдото дуло на пистолета в гърба си.

— Влизай, ченге — произнесе Фетерик. — А си побягнал, а съм очистил приятеля ти.

— Изчезвай, Стив — повтори Хоуз.

Карела влезе в стаята.

— Пускайте патлаците — нареди Фетерик. — И двамата! Бързо!

Хоуз пусна пистолета си.

— Стреляй, Стив! Стреляй!

— Ще стреляш, ама ще очистя приятеля ти — предупреди Фетерик — Пускай желязото.

Карела пусна пистолета.

— Влизай — продължи Фетерик.

Карела се отдръпна от вратата и Фетерик я затвори с ритник.

— Велики ченгета — каза. — Видях ви още като паркирахте долу. Голяма работа сте.

— А сега, Фетерик? — попита Карела.

— Мръсни копелета — каза Фетерик. — Мръсни гадни копелета. Заради вас не можах да отида на лекар. Още нося куршума, вашата мама да еба. — Фетерик бе застанал зад Хоуз, забил дулото на пистолета в гърба му. Карела направи крачка към него. — Без номера — каза Фетерик. — Едно ченге вече си отиде, още няколко — все тая.

— Не си разбрал — обади се Карела. — Може да ти се размине с доживотен.

— Това живот ли е? Вече съм бил в пандиза, благодаря. Този път или ще отърва кожата, или ще отида направо на електрическия стол. Това съм решил. — Направи гримаса и се разбра, че усилието му да задържа ръката си около врата на Хоуз му причинява болка. — Мръсни гадни копелета, заради вас не можах да отида на лекар.