Ед Макбейн - Изборът на убиеца

— Къде е майка ти, Фетерик?

— Слезе долу да купи нещо за закуска. Не я замесвай в тази работа.

— Укривателство на престъпник.

— Тя нищо не знае!

— Знае, че си ранен.

— Не знае, че е рана от куршум. За нищо не можете да я обвините. Как ме открихте? По боядисването на колата ли?

— Да.

— Трябваше да я пребоядисам. Стори ми се, че ме видяха веднъж. А тук как ме открихте?

— Не е трябвало да търсиш работа като гравьор.

— Това ми е професията.

— Ние пък мислихме, че кражбите и убийствата са ти професия — ехидно подметна Хоуз.

— Затваряй си устата! — предупреди Фетерик. Отдръпна леко пистолета, после го сръга болезнено с дулото. Хоуз се стегна.

— Да не сте решили да ми лепнете и онази работа с Ани Бун? Дето писаха вестниците?

— Ти ли беше? — попита Карела.

— Не. Алибито ми е непробиваемо. Това поне не можете да ми го припишете.

— Бъди добро момче и пусни пистолета — рече Карела.

— Защо? За да ми дадат доживотен? Как не! Вие двамата влязохте право в ковчега. Стана ли ви ясно?

— Ти си един жалък келеш — каза Хоуз. — Нямаш пипе за…

Фетерик отдръпна пак пистолета, за да сръга повторно Хоуз. Този път обаче Хоуз се бе подготвил. Щом усети, че дулото се отлепва от гърба му, той мигом се извърна рязко, премести центъра на тежестта си така, че да изблъска ръката с пистолета встрани. В същото време се наклони напред, изхвърли нагоре ръце и улови ръката, обвила се около врата му.

Автоматичният пистолет в ръката на Фетерик гръмна, но самият Фетерик вече бе във въздуха, когато това, стана, прелитайки над гърба на Хоуз. Карела беше в другия край на стаята. Хоуз успя да прехвърли Фетерик като чувал с брашно. Фетерик падна тежко по гръб, седна и се опита да насочи пистолета, когато Карела го ритна. Ритна го в ръката, така че и вторият изстрел бе даден наслуки. Хоуз междувременно бе скочил и всичките му осемдесет килограма се стовариха върху Фетерик като падаща скала. Прикова го към пода и след това започна да го удря, докато онзи изгуби съзнание. Ръката на Фетерик изпусна пистолета. Той остана да лежи на пода и да диша тежко.

— Извадихме късмет — каза Карела.

— Щеше като нищо да ни застреля — допълни Хоуз.

— Така е. Благодарих ли ти?

— Не.

— Тогава благодаря — каза Карела. — Дай сега да завлечем този боклук до колата.

Чарлс Фетерик не беше убил Ани Бун. Алибито му за нощта на десети юни бе непоклатимо като скала. Това не беше от голяма полза за Фетерик, тъй като ченгетата вече бяха събрали доказателства срещу него за едно убийство. Но в интерес на истината, не беше той убиецът на Ани Бун.

„Кой е убиецът?“ — се питаха в началото.

Сега вече имаше още един въпрос: Кой е убитият? Бяха задавали много въпроси за едно момиче на име Ани Бун, а се оказа, че има много момичета под това име. И сега, за да разберат кой е убил Ани, трябваше първо да си изяснят кое от момичетата е било убито. Червенокосото, изпълнено с жизнерадост? Интелектуалката, обичаща книги и балет? Умело играещата билярд? Разведената съпруга? Любовницата? Майката? Дъщерята? Умерено пиещата? Алкохоличката? Момичето, което общуваше с едно сляпо момче? Коя беше Ани? И коя Ани е била убита? Или всичките заедно бяха Ани и бяха убити едновременно?

Не, убиецът очевидно бе убил само една от тях. Сега се оказа, че убиецът си има конкретен проблем и този проблем е едно писмо.

Застанал под козирката на входа на отсрещния жилищен блок, убиецът бе в състояние да наблюдава всички, които влизаха и излизаха от блока на госпожа Травейл. Когато Моника и баба й се отдалечиха по улицата, убиецът бързо прекоси и се изкачи по стълбите. Не му беше лесно обаче да разбие вратата на апартамента, не вървеше да се вдига шум, да се чува цепенето на дърво. Затова убиецът използва обикновен железен клин. Пъхна го в процепа на вратата и натиска, натиска, докато вратата поддаде. След това убиецът се отправи към стаята на мъртвата Ани Бун.

Там събори книгите от лавиците, изтърбуши гардероба, разби грамофона на парчета, свали всичко от леглото. Обаче не откри писмото.

Разрушителната вихрушка премина през целия апартамент, търси, търси, не намери нищо. Вбеси се от провала си и опустоши имуществото гневно и безсмислено, както го стори в магазина за спиртни напитки в нощта на убийството. Убиецът тършува, чупи и унищожава. Обаче не откри писмото.

Все пак успя да постигне две неща.

Първо, докара ченгетата отново в апартамента. Този път те бяха проумели истинската значимост на писмото. Този път апартаментът бе претърсен от десет полицаи. Този път, след като две ченгета минеха през една стая, на тяхно място отиваха веднага две други ченгета, които започваха да претърсват всичко отначало.