Ед Макбейн - Изборът на убиеца

— Моника, нали не се шегуваш?

— Не се шегувам. Джеймисън Грей му е името. Така се казва. Нали за този Джейми ме питаш?

— Ах, Моника, надявам се да е той — каза Клинг. — Дано да е той. Много ти благодаря.

— Бърт?

— Кажи.

— Знаеш ли кога мама ще се върне от почивка? Клинг се поколеба.

— Ъъ… Не знам, гълъбче. Не знам. Много съжалявам.

— Дано се върне по-бързо — каза Моника.

— Разбирам те.

— Е, хайде, да те оставям. Сигурно си много зает. Трябва да ловиш мошеници.

— Довиждане, Моника. Още веднъж благодаря.

Затвори телефона и извади от чекмеджето телефонния указател на Изола.

— Откри ли нещо? — попита Майер.

— Може би — отвърна Клинг. — Стискай палци. Грей, Джек. Грей Джаклин. Грей, Джеймс… Грей, Джеймс… Боже мой, Майер, цели шест парчета са…, чакай, чакай… ето го, Майер! Джеймисън Грей. Трийсета северна улица, номер 1220. Слагай си шапката.

— Шапка ли? — попита Майер и поглади с ръка плешивата си глава. — Никога не нося шапка. Не знаеш ли, че от това окапва косата?

Номер 1220 на Трийсета северна улица бе чиста на вид четириетажна сграда от кафяв камък. Майер и Клинг бързо откриха пощенската кутия на Джеймисън Грей, качиха се на четвъртия етаж и почукаха на вратата на апартамент номер 44.

— Кой е? — попита младежки глас.

— Отворете — отвърна Майер.

— Отворено е.

Клинг, помнещ почти фаталната грешка на Хоуз, вече бе поставил ръка върху дръжката на служебния револвер. Майер рязко отвори вратата, застанал встрани от нея. От апартамента не се чу никакъв звук.

— Влезте — каза гласът.

С ръка върху револвера, Клинг огледа стаята. В дъното на тъмното помещение, с лице към прозореца, седеше младеж на не повече от двайсет години.

— Джейми Грей? — попита Клинг, застанал до вратата.

— Да — отвърна момчето.

Беше облечено с черни панталони и разкопчана бяла риза. Навитите й ръкави разкриваха хилави ръце. Момчето не помръдна. Продължи да гледа право пред себе си, сякаш в стаята нямаше никой.

— Познавате ли Ани Бун? — попита Клинг.

— Да — каза момчето и леко се отмести от прозореца. Насочи погледа си обаче към Майер, сякаш той бе задал въпроса. — Тя ли ви изпрати?

— Не — каза Клинг и премига. Стаята бе много тъмна. Ако се изключат слабите слънчеви лъчи, промъкнали се през тъмната завеса, вътре нямаше никакво осветление. Беше му трудно да различи чертите на момчето.

— Значи не ви е изпратила тя? — попита Грей.

— Не.

— Жалко. Помислих, че е тя. Скоро не е идвала да ме види, затова реших, че може би ми изпраща вест по някого. — Обърна се отново към прозореца. Клинг и Майер се доближиха до него. Момчето не им обърна внимание.

— Често ли ви посещаваше? — попита Майер.

— Да. Поне веднъж седмично. Това ми вдъхваше сили. Тя е прекрасен човек.

— Излизали ли сте заедно?

— Да. Веднъж. Разходихме се из квартала. Нямам настроение да се разхождам много.

— Къде се запознахте, Грей?

— В един бар. И аз не знам как стана. Беше ми се приискало да изпия чаша бира. Случвало ли ви се е? Изведнъж да ви се прииска чаша бира? Няма по-голямо удоволствие, когато сте в настроение. Та тя седна на моята маса. Така се запознахме.

— И какво каза?

— Попита ме как се казвам и аз й казах. Казах, че ми викат Джейми Грей. Беше доста пийнала.

— Ани Бун ли? — попита Клинг, изненадан.

— Да.

— Сигурен ли сте?

— Сигурен съм. Дъхът й миришеше ужасно и говореше странни работи. Пияна беше. Затова и дойде тук, при мен. Попитах я дали иска чаша кафе. Тя се съгласи и дойдохме у нас.

— И след това продължи да ви идва на гости, така ли?

— Да. Идваше да си говорим. Казваше, че й действа успокоително.

— Сам ли живеете тук, Грей?

— Да.

— Какво работите?

— Преди време бях доста добър пианист. Работех с един състав.

— Защо казвате, че сте били? Сега не сте ли?

— Е, и сега мога да свиря. Мога, естествено. Това, което ми се случи, няма нищо общо със свиренето. Не е лесно обаче да намериш работа. Самото търсене е трудно. Пък и нямам особено желание.

— Какво искате да кажете?

— Ами след това, което се случи…

— След това, което се случи с Ани ли?

— Какво? — попита Грей и вдигна глава.

— Вие притежавате ли пистолет, Грей?

— Не, разбира се. За какво ми е пистолет? Вие споменахте нещо за Ани. Какво…

— Къде бяхте на десети юни през нощта, Грей?

— Не знам. Какво значение има? Вие казахте…

— Не се прави на глупак, Грей.

— На глупак ли? Защо? Какво се е случило на десети юни?

— Нали четеш вестници, Грей? Хайде, не се прави на ударен.