Ед Макбейн - Изборът на убиеца

— Наистина ли се ядосахте, господин Кордис?

— Ами което си е вярно, ядосах се. Беше излязла с мен, а ми говореше за друг мъж. Не е учтиво. Не искам да кажа, че Ани беше невъзпитана. В никой случай. И дума да не става.

— С изключение на този един-единствен път — уточни Карела.

— Да. Само тогава. Признавам, че много ми докривя. Стори ми се, че тя… Стори ми се, че говори с много топлота за този Джейми.

— И какво ви каза за него?

— Каза, че го е посещавала в апартамента му и че той бил много мил.

— Спомена ли къде се намира този апартамент?

— Някъде в Изола.

— Къде по-точно?

— Не каза.

— Какво друго ви е казвала за Джейми?

— Друго не си спомням. Аз тогава й заявих, че според мен не подобава на една привлекателна млада дама да посещава един господин в апартамента му. А тя взе, че се засмя.

— Какво каза?

— Каза: „Джейми е голям сладур. Аз го обожавам.“ Нещо от този род. Може би с по-различна интонация, но беше нещо такова. Стана ми неприятно. Повторих й, че според мен не е редно да го посещава в апартамента му.

— А тя?

— Тя ми каза: „Артър, не ставай смешен. При него съм в същата безопасност, както и при теб.“ Това ми каза. — Кордис погледна Карела. — Нещо смешно ли казах?

— Не, не — побърза да каже Карела. — Ни най-малко. Продължавайте.

— Друго няма. Тя повече не го спомена. Престанах да й се обаждам известно време, защото усетих, че започвам да се влюбвам в нея. А после… после прочетох, че е убита. — Кордис се загледа в бюрото.

— А през нощта на убийството сте били в компанията на майка си и на една съседка. Правилно ли съм ви разбрал?

— Да.

— От колко до колко часа?

— От около седем и половина до полунощ.

— През това време да сте излизали от апартамента?

— Не.

— Как се казва съседката?

— Госпожа Александър.

— Благодаря, господин Кордис — каза Карела и стана. Клинг също стана. Само Кордис остана да седи.

— Всичко ли е наред? Мога ли да се върна на мястото си?

— Разбира се — рече Карела. — Ако не ви потърсим пак, можете да забравите, че сме идвали.

Артър Кордис се върна на гишето. Никога повече нямаше да види Карела и Клинг, защото, разбира се, на десети юни между седем и трийсет вечерта и полунощ наистина бе играл на карти в компанията на майка си и на госпожа Александър.

Госпожа Франклин Фелпс не се изненада от новото посещение на Майер и Клинг. Отвори им вратата и се усмихна.

— Господа, очаквах ви. Заповядайте.

Детективите я последваха. Отново минаха покрай тъмното огледало и влязоха в хола със стилната мебел. И тримата седнаха.

— Защо ни очаквахте, госпожо Фелпс? — попита сърдечно Майер.

— Защото реших, че рано или късно ще прецените, че имате основания да подозирате най-вече мен.

— Ами — търпеливо произнесе Майер, — ние работим бавничко. Бавно, но сигурно.

— Радвам се, че сте тук. Чувствам се самотна, когато Франклин го няма.

— Госпожо Фелпс — каза Майер, — искаме да уточним няколко неща.

— Да?

— Вие сте знаели, че вашият съпруг има връзка с Ани Бун, нали така?

— Да. И знаех, че й плаща много повече, отколкото заслужава. Знаех и не ми беше приятно, но прецених, че е най-добре да изчакам, докато цялата работа отшуми. Тези истории идват и си отиват. Казах ви го вече и пак го повтарям. Не съм убила Ани Бун. Нека ви бъде ясно отсега.

— Но вие имате крайно основателна подбуда, госпожо Фелпс.

— Знам — усмихна се тя. — Липсват обаче другите две съставки.

— Какво имате предвид?

— Средствата и възможността.

— Не притежавате пистолет. За това ли ви е думата?

— Така е, не притежавам пистолет. Никога не съм притежавала и никога няма да притежавам. Мразя оръжията. В този дом няма оръжия и няма да има.

— Пистолети лесно се намират, госпожо Фелпс. В днешно време никак не е трудно да се набави.

Госпожа Фелпс сви рамене.

— Съгласна съм. Да допуснем, че съм си набавила. Да допуснем, че съм си купила, без да показвам необходимото за това разрешително — защото не го притежавам. Да допуснем, че съм успяла да си купя пистолет, като съм платила луди пари в някоя заложна къща. Може и да съм. Но какво ще кажете тогава за възможността да я убия, детектив Майер? Не е ли важно да съм имала такава възможност?

— Ами най-добре вие ще ни кажете, госпожо Фелпс.

— Ани Бун е била убита в магазина за спиртни напитки. Той е разположен твърде далеч от мястото, където се намирах по това време.

Майер въздъхна търпеливо.

— Но вие нали шофирате, госпожо Фелпс?