Ед Макбейн - Изборът на убиеца

ПРОФЕСИЯ: гравьор

БЕЛЕЗИ И ТАТУИРОВКИ: белег от операция на апендикс

АРЕСТУВАН ОТ: полицай Джордж Шапиро

ПОЛИЦЕЙСКИ НОМЕР: 29-1042-1955

ДАТА НА АРЕСТА: 21.6.55

МЯСТО НА АРЕСТА: Актън драйв, Ривърхед

ОБВИНЕНИЕ: кражба с взлом

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО: При опит да отвори огнеупорната каса на работодателя си, собственика на „Фотогравюра Актън“, Фетерик бил изненадан на местопрестъплението в 1.07 ч. сутринта от патрулиращия полицай. Побягнал към изхода с шифъра в ръце. Спрял, когато полицаят стрелял във въздуха.

ДАННИ ЗА ПРЕДИШНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ: няма

ОСЪДЕН ОТ: Градския съд на 1 юли 1955 г.

ПРИСЪДА: кражба с взлом трета степен, член 404 от НК

ПРИСЪДА: да прекара не по-малко от една година и не повече от три години на остров Бейли

— Какво ще ми кажете за това момче, господин Капловиц?

— Нали ти казах да ми викаш Сам?

— Точно така. Сам.

— Благодаря ти. Взех го на работа. Трябва да беше на деветнайсет години. Хабер си нямаше от нищо. Добро момче. Викахме му Чарли Перушината. Или Чарли Пилето. Някои от момчетата му викаха Пилето. Ама приятелски, никой не е искал да го оскърбява. Научихме го на занаята. Само за една година стана гравьор. Ама много добър, да знаеш. Златни ръце.

— И после?

— После реши да ограби касата ми. Дори шифъра не беше научил както трябва. Думата ми е за листчето, което полицаите откриха у него. Не го беше записал правилно. После адвокатът му се опита да направи голяма работа от това, да докаже, че не бил искал да отваря касата. Можеш ли да си представиш? Имах вяра на това момче, много ми беше симпатично. Ама да ограбва каси — това не мога да го приема. Радвам се, че го прибраха в затвора. Казвам ти самата истина, драго ми стана, когато го тикнаха в дранголника.

— Разбирам — каза Хоуз.

— Цял живот съм работил, господин Хоуз — продължи Капловиц. — Още са ми обгорели пръстите от киселината. Нищо не се постига лесно на този свят. Сега си имам един малък бизнес, ама хич не ми беше леко. Това момче имаше големи шансове да стане човек. Тук усвои един хубав занаят. Ама потърси на хляба мекото и на, отиде в затвора. Защо им трябват на хората такива работи? — Капловиц се изсекна. — Чарли пак ли е забъркал някоя каша?

— Да.

— Този път какво е направил? Чух, че миналата година го пуснали. И да ви кажа правата, постреснах се. Реших, че може да е решил да ми отмъсти. Кой знае на какво е способен човек, който обира каси! Кой знае на какво е способен!

— Обаче не е идвал при вас?

— Не.

— Не е идвал да търси работа или нещо такова?

— Не. Искате ли да ви кажа нещо? Нямаше да го взема. Знам, че звучи ужасно, но нямаше да, го взема на работа. Не мога да си позволя пак да се опаря. Знам, че като е лежал в затвора, си е платил дълга към обществото и така нататък, но и на колене да ми беше паднал, нямаше да го назнача. Това момче го имах за син. Слава Богу, синовете ми не са обирали касата. Та какво е направил този път?

— Обрал един магазин и убил ченге.

Капловиц кимна някак тъжно.

— Това са сериозни неприятности. И на него не му ги пожелавам. Дебела работа.

— Вярно, много е дебела.

— Човек неминуемо започва да си задава въпроси. Дали щеше да извърши такова нещо, ако не беше лежал в затвора? Чудя се и се мая.

— По-добре не мислете за това, господин Капловиц.

— Викай ми Сам, моля те.

— Добре, Сам.

— Все пак не мога да не си блъскам главата над този въпрос. Знаеш ли, ако беше имал някаква причина, някаква сериозна причина да обере касата, щях да го разбера. Да кажем, че майка му е била болна или нещо от този род. Той обаче си докарваше при мен хубава заплата, а и за Коледа получи голяма премия. Нямаше причини, направо никакви причини нямаше. За такъв човек не би трябвало да ми е жал. И все пак ми е жал, че отново е кривнал. И този път много сериозно.

— Господин Капловиц, дали имате представа къде може да си е намерил работа, след като са го пуснали от затвора?

— Нямам представа, обаче мога да проверя. Познавам повечето хора от занаята. Мога да го сторя дискретно. Ако вие започнете да проверявате, може да се усети и да избяга. Искате ли да проверя?

— Ще съм ви много признателен.

— Ще проверя. Не обичам крадци, господин Хоуз. Обичам честните хора. В света би трябвало да има само честни хора.

— Ето визитната ми картичка — каза Хоуз и му я подаде. — Моля ви да ми се обадите, щом научите нещо.

Капловиц взе картичката и старателно я заоглежда.

— Котън значи?

— Да.

— Господин Хоуз, когато тръгна да си сменям името, ще ти се обадя. Заедно ще свършим тази работа. Какво ще кажеш?