Джон Лескроарт - Тринадесетият съдебен заседател

Харди поклати глава.

— Майкъл Джордан?

— Не е спортист.

— Знам, че не е бил Клинтън, защото щеше да го спомене вчера, като си приказвахме.

Харди отпи от чашата си.

— Дженифър Уит.

Вятърът отново подухна. Айзък пак вдигна капака на скарата и Глицки му каза да се махне оттам.

— И Обърни тази шапка с козирката напред, синко. Вчера се разправяхме за това.

Инспекторът от отдел „Убийства“ не беше в състояние да се примири, че синът му иска да се носи като момчетата от престъпните банди. Никакви раздърпани дрехи, никакви кожени якета или бейзболни шапки с козирката на тила.

Айзък обърна шапката и Ейб сви рамене.

— Ставам консервативен. Малко е тъжно.

— Така ли? Консерваторът в Сан Франциско е малко по-ляв от Ленин, нали?

Белегът леко просветля — не най-слънчевата усмивка на Глицки.

— Е, как е госпожа Уит?

— Богата е. Истински богата.

— Така ли? Толкова скоро ли й платиха?

— Трябвало е. Тя беше невинна.

Сянката на къщата вече ги настигаше и Глицки се премести малко по-нататък.

— Канех се да те попитам.

Харди кимна.

— По детския пистолет нямаше отпечатъци.

— Това означава ли нещо?

— За опитен инспектор като теб, би трябвало.

Глицки се замисли. Наистина отпи бира.

— Били са почистени. Ако хлапето си е играло с него, целият би трябвало да е в отпечатъци.

— Видя ли? Знаех си, че ще се сетиш. Имаше толкова други неща… но не им обръщах внимание. Нещо, както се казва, ме ядеше отвътре, но не можех да вържа картинката, докато Лайтнър не се издаде. Трябваше да има някакви отпечатъци, дори и размазани.

— А защо Лайтнър е накиснал Дженифър, след като толкова я е обичал?

— В началото не го е направил. Вероятно не е вярвал, че ще я обвинят. После прояви наглостта да ми каже, че тя го е направила, но само, за да се спаси от Лари.

— Май и психарите понякога вярват в това, което им се иска да вярват. Като „истинските“ хора.

— Трябвало е да открадне нещо. За да прилича на въоръжен грабеж.

— Естествено. За човек с твоя опит е лесно да каже това. Все едно. Арестът на Дженифър му е объркал плановете. Надявал се е като го няма Лари, тя да се омъжи за него, нейният утешител, нейният лечител и душеприказчик. Твърдеше, че тя имала не знам каква си невроза. Май той я е имал. Освен това не е предполагал, че Мат ще си е у дома. Коледна ваканция. Просто е забравил за съществуването на момчето.

— А защо е отишъл в къщата точно тогава?

— Попитах я същото. Обадила му се е, защото Лари я е бил отново. Предполагам, че все още обвинява себе си за това. Но може би си е мислил да направи нещо такова… Дженифър му е казала къде е пистолетът. Смятал е, че ако го няма мъжът й… Все едно. Дженифър избягала от Лари на горния етаж и се обадила на Лайтнър. Той й казал да излезе навън. Изглежда е решил, че е дошъл моментът, казал на доверената си секретарка, че има работа и никой не трябва да го безпокои, затворил вратата и излязъл през верандата. До къщата на Дженифър има десет минути пеша.

Глицки отпи още една глътка.

— А Теръл му осигури алиби.

Харди кимна.

— Сигурен съм, че ще се справи отлично на новата работа. — Предната седмица Теръл окончателно премина към прокуратурата. — Секретарката на Лайтнър му е казала, че шефът й си е бил в кабинета цяла сутрин и той не е искал да чуе друго…

— Това е било в синхрон с теорията му.

— А сега се оказва, че тази секретарка не е чак толкова сигурна. Странно, а?

— Страхотно. Невероятно. И Лайтнър ще хлътне, нали?

— Така изглежда. Все пак първо трябва да му мине делото.

— Трябвало е да духне, още като я обвиниха.

Харди го изгледа.

— Така сам щеше да се посочи с пръст. Не. Смяташе се, че има алиби. Трябвало е да наблюдава как върви процесът на Дженифър. Не е можел да я остави сама. Трябвало е да ни убеди да използваме побоищата… Само така щяхме да измъкнем нея, без той да бъде разкрит. Само така всичките му усилия нямаше да отидат по дяволите. И, най-накрая, не забравяй, че той наистина е бил луд по нея. Сам той е имал нужда от психотерапевт.

— Мъжът й наистина я е биел, нали? — попита Ейб Глицки.

Харди кимна.

— Но, както заяви Дженифър, не го е пречукала тя. Точка по въпроса. Може да е била изтъкана от комплекси, чувство за вина и не знам още какво, но в никакъв случай не искаше да се защитава от нещо, което не е извършила. Най-големият й проблем беше да накара хората, включително и собствените си адвокати, да й повярват.

Задната врата на къщата се отвори и се пови Моузес Макгайър. Харди изпразни чашата си на един дъх, лапна черешката и хвърли останалите плодове в прахоляка зад себе си, за да ги скрие. Изправи се, Глицки също.