Джон Лескроарт - Тринадесетият съдебен заседател

— Да, разбира се. Казах ви. Виждах я почти всеки ден. Беше съсипана заради смъртта на сина си. Обвиняваше себе си. — Залата отново зашумя, съвсем за кратко. — Но Дженифър обвинява себе си за абсолютно всичко.

— И въпреки това отрича, че е убила мъжа си и сина си.

— Точно така.

Това не беше въпрос, но Пауъл не възрази, а Вилърс не каза нищо, така че Харди пое дълбоко дъх и продължи:

— Доктор Лайтнър, споделяла ли е Дженифър Уит някакви свои решения, до които е достигнала преди двайсет и осми декември.

— Да. Че смята да напусне мъжа си. Обади ми се по телефона вечерта на Коледа.

— Като на приятел, не като на психотерапевт, така ли?

— Да.

Харди продължи нататък, бавно, с неотслабващ ритъм. Фактът, че Лари е заплашил да я убие, ако го напусне. Пистолетът в нощното шкафче. Напрегнатите отношения в семейството. Трябваше много умело да балансира между фактите и догадките, за да не бият последните на очи, да извлича подробности, подробности, да проправя пътя напред към… понеделник сутринта. Дали се справяше?

— Доктор Лайтнър, Дженифър никога не ви е казвала, че е застреляла Лари и Мат, така ли е?

— Да. Така е.

— Въз основа на образованието и професионалния си опит, въз основа на факта, че познавате това дело, можете ли да изкажете професионално мнение за душевното състояние на госпожа Уит сутринта на двайсет и осми декември?

— Да.

— Между другото, докторе, цялата информация, която ви е известна във връзка с това дело, сте научили или от госпожа Уит или тук, в съдебната зала, така ли е?

— Да.

— Никой не ви е предоставял полицейски доклади, протоколи от разпити, фотографии и така нататък извън съда?

— Никой.

— В такъв случай, докторе, изложете пред съда мнението си за душевното състояние на госпожа Уит в онази сутрин.

— В общи линии, беше изпаднала в панически страх, поради побоищата у дома й. Съпругът й я биеше често. В онази сутрин също имаше скандал. Тя изтичала горе, мъжът й се спуснал след нея. Ужасът й е обясним…

Харди продължи в това темпо. Трябваше да продължи нататък — пистолета, вратата на банята…

— И какво е направила тя?

— Грабнала е пистолета от нощното шкафче.

— После?

Обръща се, Мат се показва от банята, цевта на пистолета играчка, получен за Коледа…

— После?

Мат. Лари крещи. Спуска се към нея. Изстрел от упор…

Залата бе занемяла. Може би цели десет секунди не се чу никакъв звук.

— Доктор Лайтнър, както знаем, госпожа Уит категорично и неотстъпчиво отрича да е извършила тези убийства. Следователно това, което чухме, е ваша собствена версия за случилото се.

— Да, така е.

— Изцяло ли?

— Да, разбира се.

Харди направи пауза, за да могат всички да осъзнаят чутото, приближи се до свидетеля и го попита рязко:

— Доктор Лайтнър, откъде тогава знаете, че Мат е получил за Коледа играчка пистолет?

Тишината в залата бе пълна. Лайтнър, който се бе потопил в емоционалния си разказ, изведнъж се почувства изсмукан. Отпусна се.

— Не разбрах въпроса — проговори той накрая.

Харди го повтори. Откъде е разбрал за пистолета играчка.

Лайтнър премигна.

— Не съм сигурен.

— Но Дженифър не описа пред вас ситуацията така, както го направихте вие, нали?

Пауъл стана.

— Ваша светлост…

Вилърс не се поколеба и секунда.

— Не се приема. Бих искала да чуя отговора.

— Трябва да съм го видял на снимките. Тези, които показаха тук.

— Дженифър не ви е казвала за него, нали? Тя заяви пред мен, че сред играчките на Мат не е имало пистолети и други оръжия. Не му е било позволено да си играе с такива неща.

Пауъл стана отново. Вилърс поклати глава отрицателно.

— Да, така е. Едва ли ми го е казала тя. Сигурно от снимките.

Харди се върна при масата си и взе дебелото тесте снимки от местопрестъплението.

— Бих искал да разгледате тези снимки и да ми посочите детския пистолет на тях.

Лайтнър пое плика и бавно започна да разглежда снимките. Харди застана наблизо и зачака търпеливо. Вилърс бе замръзнала като сфинкс. Някъде по средата на тестето психотерапевтът рязко вдигна глава.

— Но това беше само предположение. Може и да не е имало детски пистолет. Просто си помислих, че може да се е случило по този начин и нищо повече. Предположение, основаващо се на косвени данни.

— Доктор Лайтнър, става дума за нещо повече от предположение.

Харди отново отиде до масата на защитата, бръкна в чантата си и извади оттам голям плик, като тези, в които се съхраняват веществени доказателства. Върна се при свидетеля и извади отвътре „грешката“ на Теръл — пластмасовия пистолет, досущ като истински, намерен в същия контейнер за боклук, в който и оръжието на убийството.