Майкъл Скот - Алхимикът

Огледа стаята и особено внимание обърна на металната врата. За разлика от предишния й затвор, тук не се виждаха никакви магически защити или предпазни знаци, изрисувани по касата или на пода. Пернел се усмихна леко. Къде им беше акълът на слугите на Дий? Щом си възстановеше силата, щеше да зареди аурата си, да огъне решетките като маджун и просто да излезе оттук.

Почукването, което бе сметнала за капеща вода, всъщност се оказа звук от нечии стъпки. Бяха бавни и целенасочени. Тя се притисна към решетките и се опита да види по-надалеч по коридора. Една сянка се размърда. „Още от безликите симулакруми на Дий ли?“ — зачуди се тя. Те нямаше да я опазят задълго.

Сянката, огромна и безформена, излезе от мрака и мина по коридора, за да застане пред килията й. Пернел изведнъж се почувства благодарна за решетките, които я деляха от ужасяващата твар.

Създанието, което изпълваше коридора, не съществуваше на земята от цяло хилядолетие, преди първата пирамида да се издигне над Нил. Това беше сфинкс, гигантски лъв с криле на орел и глава на красива жена. Сфинксът се усмихна и дългият му черен, раздвоен език се стрелна от устата. Пернел забеляза, че зениците му са сплеснати и хоризонтални.

Това не беше някое от създанията на Дий. Сфинксът беше от дъщерите на Ехидна 42 42 В гръцката митология: първично чудовище, смятано за майка на всички останали чудовища. — Б.пр. , една от най-отвратителните Древни, от която страняха и се бояха дори представителите на собствената й раса, даже Тъмните древни. Пернел изведнъж усети, че се чуди на кого точно служи Дий.

Сфинксът приближи решетките. Дългият му език се стрелна напред, вкусвайки въздуха, като почти докосна устните на Пернел.

— Трябва ли да ти напомням, Пернел Фламел — попита той на езика, употребяван някога по поречието на Нил, — че едно от особените умения на моята раса е, че ние поглъщаме енергията на аурата? — Големите му криле се разпериха, изпълвайки коридора. — В близост до мен ти нямаш магическа сила.

Ледени тръпки побиха Пернел. Дий беше хитър. Тя бе беззащитна и безсилна пленничка на Алкатраз, а знаеше, че никой никога не е напуснал Скалата жив.

Камбанката иззвъня, когато Фламел бутна вратата и отстъпи встрани, за да пропусне пред себе си в магазина една доста обикновена наглед възрастна жена в спретната сива блуза и сива пола. Тя беше ниска и закръглена, имаше къса накъдрена коса с лек синкав оттенък и единственото, което я отличаваше, бяха твърде големите черни очила, които покриваха значителна част от лицето й. В дясната си ръка държеше сгънато бяло бастунче.

Софи и Джош разбраха, че жената е сляпа.

Фламел прочисти гърлото си.

— Позволете ми да ви представя… — Той спря и погледна към жената. — Извинете, как да ви наричам?

— Наричайте ме Дора, всички ми викат така. — Тя говореше английски с подчертан нюйоркски акцент. — Скатах? — рече внезапно жената. — Скатах! — А после заговори на език, който, изглежда, се състоеше от много съскащи звуци и който Софи с изненада откри, че разбира.

— Тя иска да знае защо Скати не е дошла да я види през последните триста седемдесет и две години, осем месеца и четири дни — преведе тя за Джош. Софи гледаше унесено старицата и не видя страха и завистта, които пробягаха по лицето му.

Жената закрачи бързо из тясната стая, въртейки глава наляво-надясно, без нито веднъж да погледне право към Скати. Говореше непрекъснато, сякаш без да си поема дъх.

— Казва на Скати, че можела е да умре и никой нямало да разбере. Никой не го е грижа. Съвсем наскоро, миналия век, била сериозно болна и никой не й се обадил, никой не й писал…

— Бабо… — опита се да каже нещо Скати.

— Не ме бабосвай — прекъсна я Дора, минавайки отново на английски. — Можеше да ми пишеш, независимо на какъв език. Можеше да се обадиш по телефона…

— Ти нямаш телефон.

— А какво му е лошото на имейла? Или пък на факса?

— Бабо, имаш ли компютър или факс?

Дора млъкна.

— Не. Че за какво са ми?

Замахна с ръка и бялата пръчка се удължи с щракване. Тя почука по едно просто квадратно огледало. — Имаш ли такова нещо?

— Да, бабо — отвърна отчаяна Скати. Бледите й бузи бяха поруменели от смущение.

— Значи не можа да намериш време да погледнеш в някое огледало и да поговориш с мен. Толкова ли си заета напоследък? Трябва да научавам всичко от брат ти. А кога за последен път си говорила с майка си!

Скатах се обърна към близнаците.