Майкъл Скот - Алхимикът

Джош бързо вдигна очи.

— Има други, които могат да ме пробудят ?

Вещицата от Ендор не отговори.

— Момичето притежава една от най-чистите сребърни аури, които съм виждала от много векове насам. Трябва да бъде научена на някои магии за лична защита, ако иска да преживее остатъка от процеса на пробуждане . Фактът, че все още е жива и с всичкия си след толкова много часове, е доказателство за силата на нейната воля. — Обърна глава и Софи забеляза, че старицата я гледа от едно огледало, провесено от тавана. — Това ще го направя.

— Благодаря ти — каза Никола Фламел с дълбока въздишка. — Знам колко трудни бяха за нея последните няколко часа.

Джош не намери сили да погледне към сестра си. Пробуждането още не бе завършило. Означаваше ли това, че тя трябваше да преживее още страдания? Сърцето му се късаше.

Скатах коленичи край стола на баба си и постави длан върху ръката й.

— Бабо, Дий и неговите господари са по следите на двете липсващи страници от Сборника — каза тя. — Предполагам, че вече знаят или поне подозират, че Софи и Джош са близнаците, споменати в Книгата на Авраам.

Дора кимна.

— Дий знае.

Скатах хвърли крадешком поглед към Фламел.

— Значи е наясно, че трябва не само да вземе страниците, но също така и да плени или убие близнаците.

— Това също го знае — потвърди Дора.

— И ако Дий успее, този свят ще бъде унищожен? — рече Скатах, превръщайки простичкото изречение във въпрос.

— Светът е бил унищожаван и преди — отвърна Вещицата с усмивка. — Сигурна съм, че ще бъде унищожаван още много пъти, преди слънцето да угасне.

— Нали знаеш, че Дий възнамерява да върне света на Тъмните древни?

— Да.

— В Сборника пише, че Тъмните древни могат да бъдат възпрени само от Среброто и Златото — продължи Скати.

— Ако паметта не ми изневерява, пише също, че ябълките са отровни, а жабите могат да се превръщат в принцове. Не вярвай на всичко, което прочетеш в тоя Сборник — сопна се Вещицата.

Фламел беше чел онази част от Сборника, където пишеше за ябълките. Мислеше, че вероятно се отнася за ябълковите семки, които наистина бяха отровни — ако изядеш няколко килограма от тях. Не беше попадал на пасажа за жабите и принцовете, макар че бе чел Книгата стотици пъти. Имаше безброй въпроси, които искаше да зададе на Вещицата, но не затова бяха тук.

— Дора, ще научиш ли Софи на принципите на Въздушната магия? Тя трябва да усвои достатъчно, за да може поне да се защити от нападение.

Дора сви рамене и се усмихна.

— Нима имам избор?

Фламел не беше очаквал такъв отговор.

— Разбира се, че имаш избор.

Вещицата от Ендор поклати глава.

— Не и този път. — Тя вдигна ръка и свали тъмните си очила. Скати не помръдна и само трепването на скулите на Фламел издаде изненадата му. Близнаците отстъпиха ужасени. Вещицата от Ендор нямаше очи. Там, където трябваше да са те, имаше само празни очни орбити, а в тях бяха поставени идеални овали от огледално стъкло. Тези огледала се обърнаха право към близнаците.

— Отказах се от очите си, за да се сдобия с прозрението , възможността да виждам структурата на времето — миналото, настоящето и възможното бъдеще. Съществуват много варианти на възможно бъдеще, макар и не чак толкова, колкото си мислят някои хора. През последните няколко години нишките се събираха, сплитаха се все по-нагъсто. Сега са останали само няколко възможни бъдещета. Повечето от тях са ужасяващи — добави тя мрачно. — И всички са свързани с вас двамата. — Ръката й посочи към Софи и Джош. — Така че какъв избор имам? Този свят е и мой. Аз бях тук преди човеците, дадох им огъня и речта. Няма да ги изоставя сега. Ще обуча момичето, ще я науча да се защитава и ще й дам знанията как да контролира магията на въздуха.

— Благодаря ти — продума предпазливо Софи в дългата тишина, която последва.

— Не ми благодари. Това не е дар. Това, което ти давам, е проклятие!

Джош излезе от антикварния магазин с пламнали бузи, а в ушите му отекваха последните думи на Вещицата: „Трябва да се махнеш. Това, което преподавам, не е за ушите на човек.“

Като се бе огледал из стаята, към Фламел и Скати и накрая към сестра си, Джош изведнъж бе осъзнал, че е последният чист човек там. Явно в очите на Вещицата от Ендор Софи вече не беше изцяло човек.

— Няма проблем, ще изчакам… — започна той, но гласът му изведнъж секна. Той се прокашля и опита пак. — Ще изчакам в парка отсреща. — И после напусна магазина, без да се обърне, а звънът на камбанката сякаш му се присмя, когато затвори вратата.