Майкъл Скот - Алхимикът

— Това не е паяжина — обясни Дора на стъписания и безмълвен Фламел, забелязвайки, че той се е привел напред и се взира напрегнато в нишките, увиващи се около ръцете на Софи. — Това е концентриран въздух, примесен с моята собствена аура. Цялото ми знание, опит, дори умения са събрани в тази въздушна паяжина. Щом докосне кожата на Софи, тя ще започне да попива това знание.

Софи задиша дълбоко, поемайки в дробовете си въздуха с мирис на дърво. В главата й проблясваха с невъобразима бързина образи: отдавна отминали времена и места, колосални каменни стени, кораби от чисто злато, динозаври и дракони, град, изсечен в ледена планина, и лица — стотици, хиляди лица от всякакви човешки раси, от всеки времеви период, човеци и получовеци, превръщенци и чудовища. Тя виждаше всеки, когото Вещицата от Ендор някога е виждала.

— Египтяните го разбраха погрешно — продължи Дора. Ръцете й вече се движеха прекалено бързо, за да може Фламел да ги вижда. — Те увиваха мъртвите. Не осъзнаха, че аз увивам живите. Имаше време, когато влагах частица от себе си в своите последователи и ги пращах по света да преподават от мое име. Явно в древното минало някой е видял този процес и се е опитал да го имитира.

Софи изведнъж видя още дузина хора, увити като нея, и една по-млада Дора, движеща се между тях, облечена в дрехи, които са се носили в Древен Вавилон. Някак Софи разбра, че това са жреците и жриците от култа, който е почитал Вещицата. Дора им предаваше малка част от знанията си, за да могат те да тръгнат по света и да учат другите.

Белият, подобен на паяжина, въздух сега се спускаше по краката на Софи, омотавайки ги заедно. Тя несъзнателно вдигна ръце и ги кръстоса пред гърдите си, с дясна длан на лявото рамо и лява длан на дясното рамо. Вещицата кимна одобрително.

Софи затвори очи и видя облаци. Без да знае как, разбра названията им: перест, пересто-купест, висок слоест и слоесто-купест, слоесто-дъждовен и купест. Всички бяха различни, всеки тип имаше уникални характеристики и свойства. Тя изведнъж разбра как да ги използва, как да ги оформя, да борави с тях и да ги придвижва.

Образи трепкаха.

Проблясък.

Тя видя как една мъничка жена под ясно синьо небе вдигна ръка и накара един облак да наедрее точно над нея. Дъжд напои изсъхналата земя.

Пак проблясък.

Висок брадат мъж, застанал накрая на огромно море, вдигна ръце и виещ вятър раздели водите.

И пак проблясък.

Млада жена само с един-единствен жест накара беснееща буря да спре, да замръзне намясто, а после се втурна в паянтова дървена къща и извади едно дете. Миг по-късно бурята връхлетя върху къщата.

Софи гледаше образите и се учеше от тях.

Вещицата от Ендор докосна бузата на Софи и момичето отвори очи. Бялото им беше осеяно със сребърни искрици.

— Има хора, които ще ти кажат, че магията на огъня или водата, или дори на земята е най-могъщата. Те грешат. Магията на въздуха превъзхожда всички останали. Въздухът може да гаси огъня. Може да разпилява водата на мъгла и да разкъсва земята. Но въздухът също така може да разгаря огъня, да тласка лодка през неподвижна вода и да оформя земята. Въздухът може да почисти рана, да извади тресчица от пръста. Въздухът може да убива.

И последната бяла въздушна паяжина легна върху лицето на Софи, обгръщайки я напълно, омотавайки я като мумия.

— Дарът, който ти дадох, е ужасяващ. Сега имаш в себе си опит, събиран цял живот — много дълъг живот. Надявам се, че ще ти е от полза в страшните дни, които предстоят.

Софи стоеше пред Вещицата на Ендор, увита в белия, подобен на бинт, въздух. Това не приличаше на пробуждането . Това беше по-нежен, по-деликатен процес. Тя откри, че знае неща — невероятни неща. Имаше спомени от невъзможни времена и необикновени места. И нейните мисли бяха смесени с тези спомени и чувства. Вече й ставаше трудно да различи едните от другите.

После димът се закълби, засъска и започна да се издига.

Дора рязко се обърна да погледне към Скати.

— Ела тук и ме прегърни, дете. Няма да те видя повече.

— Бабо?

Дора обгърна с ръце раменете на Скатах, доближи уста до ухото й и прошепна.

— Дадох на това момиче рядка и ужасна сила. Погрижи се тя да бъде използвана за добро.

Скатах кимна, без да разбира напълно за какво говори старата жена.

— И се обади на майка си. Тя се тревожи за теб.

— Ще го направя, бабо.

Пашкулът изведнъж се разпадна на пара и мъгла и аурата на Софи грейна в яркосребристо. Тя протегна ръце с широко разперени пръсти и в магазина лъхна съвсем лек ветрец, който накара стъклото да зазвънти.