Майкъл Скот - Алхимикът

С периферното зрение Джош забеляза, че някакъв мъж е седнал на бордюра на фонтана малко встрани от него, но не му обърна внимание. Разсеяно вдигна от земята отчупено парче от една от сините плочки, заобикалящи басейна.

Какво щеше да прави?

И отговорът винаги беше един и същ: какво можеше да направи?

— Ти също ли си жертва?

Отне му време, докато осъзнае, че фигурата, седнала от дясната му страна, говори на него. Понечи да стане — златното правило при откачалките беше никога да не им отговаряш и в никакъв случай да не подхващаш разговор с тях.

— Изглежда, всички сме жертви на Никола Фламел.

Стреснат, Джош вдигна поглед… и откри, че човекът е доктор Джон Дий — мъжът, когото се бе надявал никога повече да не види. За последен път го бе зърнал в Царството на сенките. Тогава Дий държеше в ръцете си меча Екскалибур. Сега седеше насреща му, изглеждайки странно на това място, със своя безупречно ушит сив костюм. Джош се озърна бързо, очаквайки да види големи или плъхове, или дори Мориган да се спотайва в сенките.

— Сам съм — успокои го Дий и се усмихна учтиво.

Умът на Джош работеше бясно. Трябваше да стигне до Фламел, да го предупреди, че Дий е в Охай. Зачуди се какво ли ще стане, ако просто скочи и побегне. Дали Дий ще го спре с магия пред всички тези хора? Джош погледна пак към тримата старци и изведнъж проумя, че те вероятно не биха забелязали, дори Дий да го превърне в слон насред центъра на Охай.

— Знаеш ли откога преследвам Никола Фламел, или Ник Флеминг, или някой от стотиците други псевдоними, които използва? — продължи Дий тихо и спокойно. Той се отпусна назад и прокара пръсти през водата. — Поне от петстотин години. И той винаги ми се изплъзва. Пълен е с номера и това го прави опасен. През 1666-а, когато почти го бях спипал в Лондон, той разпали пожар, който едва не изпепели целия град.

— Той ни каза, че ти си предизвикал Големия пожар — изтърси Джош. Въпреки страха си, беше любопитен. И сега изведнъж си спомни един от първите съвети, които му беше дал Фламел: „Нищо не е такова, каквото изглежда. Подлагай на съмнение всичко.“ Джош се замисли дали този съвет се отнася и до самия алхимик.

Слънцето бе залязло и във вечерния въздух се усещаше студ. Джош потрепери. Тримата старци си тръгнаха, тътрейки се, без никой от тях дори да погледне към него, и го оставиха сам с магьосника. Странно, но Джош не се чувстваше застрашен от присъствието на мъжа.

Тънките устни на Джон Дий трепнаха в усмивка.

— Фламел никога на никого не казва всичко — рече той. — Едно време твърдях, че половината от всичко, което казва той, е лъжа, а другата половина не е съвсем истина.

— Никола каза, че работиш за Тъмните древни. И че след като се сдобиеш с целия Сборник, ще ги върнеш на този свят.

— Това е абсолютно вярно — каза Дий за негова изненада. — Макар че без съмнение Никола е изопачил малко историята. Аз наистина работя за Древните — продължи той — и да, наистина търся последните две страници от Книгата на Авраам Мага, наричана за по-просто Сборника. Но само защото Фламел и жена му са я откраднали от Кралската библиотека в Лувъра.

— Той я е откраднал?

— Нека ти разкажа за Никола Фламел — рече търпеливо Дий. — Сигурен съм, че той ти е разказвал за мен. През живота си Фламел е сменил много професии: лекар и готвач, книжар, войник, учител по езици и химия, пазител на закона и крадец. Но той е и винаги е бил лъжец, шарлатанин и мошеник. Открадна Книгата от Лувъра, щом откри, че съдържа не само рецептата на отварата за безсмъртие, но и рецептата на философския камък. Той приготвя отварата за безсмъртие всеки месец, за да поддържа себе си и Пернел на същата възраст, на която са били, когато са пили от нея за първи път. Използва рецептата на философския камък, за да превръща евтини мед и олово в злато и късчета обикновен въглен в диаманти. Използва едно от най-необикновените знания на света само за собствена изгода. Това е истината.

— Ами Скати и Хеката? Те Древни ли са?

— О, безусловно. Хеката е Древна, а Скатах е от Следващото поколение. Но Хеката беше известна престъпничка. Прогониха я от Дану Талис заради експериментите с животни. Предполагам, че ти би нарекъл това генно инженерство: тя създаде клановете на превръщенците, например, и стовари върколашкото проклятие върху човечеството. Предполагам, че си видял някои от експериментите й вчера — хората-глигани. А Скатах не е нищо повече от наемен главорез, която заради престъпленията си е прокълната да носи тялото на девойка до края на дните си. Когато Фламел разбра, че го настигам, те бяха единствените, при които можеше да отиде.