Майкъл Скот - Алхимикът

Джош вече бе безнадеждно объркан. Кой казваше истината? Фламел или Дий?

Беше му студено. Нощта още не бе паднала съвсем, но в града бе пропълзяла ниска мъгла. Въздухът миришеше на влажна пръст и съвсем леко на развалени яйца.

— Ами ти? Наистина ли се опитваш да върнеш Древните?

— Разбира се — каза Дий. Звучеше изненадан. — Това вероятно е най-важното нещо, което мога да направя за този свят.

— Фламел казва, че Древните — той ги нарича Тъмните древни — ще унищожат света.

Дий сви рамене.

— Повярвай ми, той те лъже. Древните могат да променят този свят към по-добро… — Дий раздвижи пръсти във водата, предизвиквайки бавни, хипнотизиращи вълнички. Джош се сепна, като забеляза, че в нея се оформят образи, картини, съответстващи на думите на Дий. — В древното минало земята беше рай. Притежаваше невероятно напреднала технология, но въздухът бе чист, водата — бистра, моретата — без замърсяване.

Появи се трептящ образ на остров под безоблачно лазурно небе. Безкрайни поля от златна пшеница се простираха към далечината. Клоните на дърветата бяха натежали от всевъзможни екзотични плодове.

— Древната раса не само оформи този свят, а дори подтикна примитивните хуманоиди да тръгнат по пътя на еволюцията. Но Древните бяха изтласкани от този рай от глупавото суеверие на лудия Авраам и магиите в Сборника. Древните не умряха — не е толкова лесно да убиеш представител на Древната раса, — те просто зачакаха. Знаеха, че един ден човечеството ще се вразуми и ще ги повика отново, за да спасят земята.

Джош не можеше да откъсне очи от блещукащата вода. Много от нещата, които разказваше Дий, звучаха правдоподобно.

— Ако съумеем да ги върнем, Древните притежават силите и способностите да променят този свят. Могат да накарат пустините да разцъфтят…

Във водата се появи образ: големи, брулени от ветрове, пустинни дюни позеленяха от тучна трева.

Появи се друг образ. Джош гледаше към земята от космоса, също като в „Гугъл ърт“. Гигантски вихър от гъсти облаци се бе оформил над Мексиканския залив и се насочваше към Тексас.

— Те могат да контролират климата — обясни Дий и бурята се разпръсна.

Пръстите му отново се раздвижиха и се появи образ на болнично отделение с дълга редица празни легла.

— Могат и да лекуват болестите. Помни, тези същества са били почитани като богове заради своите сили. И точно на тях Фламел се опитва да попречи да се върнат в света.

На Джош му трябваше дълго време, за да оформи въпрос от една-единствена дума.

— Защо?

Не можеше да проумее защо Фламел би искал да попречи на нещо, което очевидно е добро.

— Защото той си има господари, Древни като Хеката и Вещицата от Ендор, например, които искат светът да потъне в хаос и анархия. Когато това се случи, те ще могат да излязат от сенките и да се обявят за владетели на земята. — Дий поклати тъжно глава. — Боли ме да го кажа, но Фламел не го е грижа за теб, нито пък за сестра ти. Той я изложи на ужасна опасност днес, само за да пробуди грубо силите й. Древните, с които работя аз, отделят по три дни, за да приведат някого през церемонията на пробуждането .

— Три дни — промърмори Джош. — Фламел каза, че в Северна Америка няма никой друг, който може да ме пробуди . — Не искаше да вярва на Дий… но все пак всичко, което мъжът му беше казал, изглеждаше толкова логично.

— Още една лъжа. Моите Древни могат да те пробудят . И ще го направят правилно и без риск. В края на краищата това е толкова опасен процес.

Дий се изправи бавно, заобиколи и приклекна до Джош, така че очите му се озоваха на едно ниво с лицето на момчето. Мъглата започваше да се сгъстява и се кълбеше около фонтана, пълзеше и се завихряше. Гласът на Дий бе коприненонежен и монотонен, в пълен синхрон с вълничките във водата.

— Как се казваш?

— Джош.

— Джош — повтори Дий, — къде е сега Никола Фламел?

Даже в това сънливо състояние, едно алармено звънче — съвсем слабо и далечно — отекна в главата на Джош. Не можеше да вярва на Дий, не биваше да вярва на Дий… и все пак толкова много от онова, което бе казал той, звучеше правдиво.

— Къде е той, Джош? — настоя Дий.

Джош понечи да поклати глава. Макар че вярваше на Дий — всичко, което му беше казал той, звучеше съвсем логично, — искаше първо да говори със Софи, трябваше да потърси нейното мнение и съвет.

— Кажи ми. — Дий вдигна безжизнената ръка на Джош и я топна в басейна. От нея се разбягаха вълнички. Те оформиха образа на малък антикварен магазин, пълен със стъклария, точно срещу Либи парк. Дий се ухили триумфално, изправи се и се втренчи през улицата, задействайки сетивата си.