Майкъл Скот - Алхимикът

— И разбира се, един шестстотингодишен алхимик… — Софи замлъкна, когато през ума й мина внезапна мисъл. Премести поглед от Фламел към Скати, а после обратно. Помисли още малко, за да формулира въпроса си. После, втренчена настойчиво в мъжа, попита: — Ти си човек, нали?

Никола Фламел се усмихна широко.

— Да. Може би малко повече от човек, но да, роден съм такъв и винаги ще си остана един от човешката раса.

Софи погледна към Скатах.

— Но ти…

Скатах разтвори широко зелените си очи и за миг в чертите на лицето й пролича нещо древно.

— Не — каза тя много тихо. — Аз не съм от расата на човеците. Моят народ е различен — Древната раса. Ние сме управлявали земята, преди създанията, които са станали човеци, да слязат от дърветата. Днес за нас се разказва в митовете на почти всички народи. Ние сме създанията от легендите — върколашките кланове, вампирите, великаните, драконите, чудовищата. В преданията ни наричат Старите или Древната раса. Понякога ни наричат и богове.

— Ти някога била ли си бог? — прошепна Софи.

Скати се изкиска.

— Не. Никога не съм била бог. Но някои от моя народ си позволяваха да ги почитат като богове. Други просто станаха богове, когато човеците започнаха да разказват за приключенията им. — Тя сви рамене. — Ние бяхме просто друга раса, по-стара от хората, с други дарби и други умения.

— Какво се е случило с вас? — попита Софи.

— Потопът — каза Скати много тихо, — а и разни други неща.

— Земята е много по-стара, отколкото повечето хора си въобразяват — рече тихо Фламел. — Същества и раси, които днес са само мит, някога са бродили по този свят.

Софи кимна бавно.

— Родителите ни са археолози. Те са ни разказвали за някои от необяснимите находки, на които археологията понякога попада.

— Помниш ли онова място в Тексас, което посетихме — Тейлър нещо си… — рече Джош, докато внимателно престрояваше тежкия джип в средната лента. Никога досега не беше карал нещо толкова голямо и изпитваше ужас, че ще се блъсне някъде. На няколко пъти се размина на косъм и беше убеден, че е закачил нечие странично огледало, но продължаваше, без да каже нищо.

— Тейлър Трейл — каза Софи — край река Палукси в Тексас. Там в една и съща вкаменелост открили стъпки от динозаври и от хора. И тази вкаменелост датира от преди сто милиона години.

— Виждал съм ги — каза Фламел, — както и други подобни по целия свят. Също така съм изследвал отпечатъка от обувка, намерен в Антилоп Спрингс в Юта… в камък на възраст около петстотин милиона години.

— Татко казва, че такива неща лесно могат да бъдат отхвърлени или като фалшификати, или като грешно тълкуване на фактите — каза бързо Джош. Зачуди се какво ли би казал баща му за нещата, които бяха видели днес.

Фламел вдигна рамене.

— Да, това е вярно. Но науката отхвърля всичко, което не може да разбере. А има неща, които не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка. Вие можете ли да отхвърлите онова, което видяхте и преживяхте днес, като грешно тълкуване на фактите?

Софи поклати глава.

До нея Джош сви неловко рамене. Не му харесваше насоката, която приемаше този разговор. Динозаври и хора да живеят заедно по едно и също време беше просто невъобразимо. Самата идея противоречеше на всичко, на което ги бяха учили родителите им, на всичко, в което вярваха. Но някъде в дълбините на ума му едно тихо гласче му напомняше, че всяка година археолозите — включително неговите родители — продължаваха да правят необикновени открития. Преди две години Хомо флоресиенсис, дребните хора от Индонезия, които получиха прякора хобити; после динозаврите-джуджета в Германия, и старата сто шестдесет и пет милиона години динозавърска следа, намерена в Уайоминг, и съвсем наскоро — осемте нови праисторически вида, открити в пещера в Израел. Но това, за което намекваше Фламел, водеше до зашеметяващи следствия.

— Значи твърдиш, че хората и динозаврите са съществували на земята по едно и също време — рече Джош, изненадан, че гласът му звучи толкова ядосано.

— Твърдя, че хората са съществували на земята съвместно с твари, далеч по-странни и много по-древни от динозаврите — отговори сериозно Фламел.

— Откъде знаеш? — попита Софи. Той твърдеше, че е роден през 1330-а, така че не можеше да е виждал динозаврите… нали?

— Всичко това е записано в Сборника… и по време на дългия си живот съм виждал зверове, които се смятат за измислица. Сражавал съм се с митични създания, изправял съм се срещу твари, които сякаш са изпълзели от някой кошмар.