Майкъл Скот - Алхимикът

Обвързващата магия беше отчасти развалена. Пернел Фламел наклони леко глава. Това беше нейният шанс. За да направлява добре силите на аурата си, се нуждаеше и от двете си ръце, а за нещастие възпиращата магия, която Дий беше изрисувал на челото й, й пречеше да говори.

И въпреки това…

Пернел Деламер винаги се бе интересувала от магия, дори още преди да срещне бедния книжар, който по-късно стана неин съпруг. Тя беше седмата дъщеря на седма дъщеря и в малкото селце Кемпер в северозападния край на Франция, където беше отраснала, я смятаха за необикновена жена. Нейният допир можеше да лекува не само хора, а и животни; освен това тя можеше да говори с призраците на мъртвите и понякога да вижда събития от бъдещето. Но тъй като растеше във време, когато към такива умения се отнасяха със силно подозрение, се беше научила да не показва способностите си. Когато се премести в Париж, видя как гадателките, работещи на пазара, зад който се намираше великата катедрала „Нотр Дам“, припечелват лесни и добри пари. Приемайки името Шат Ноар — Черната котка — заради гарвановочерната си коса, тя се настани в една малка палатка близо до катедралата. За няколко седмици си спечели репутацията на наистина талантлива гадателка. Клиентелата й се промени: при нея започнаха да идват не само продавачи и занаятчии, а и някои богати търговци и дори благородници.

Близо до мястото, където бе разположила малката си палатка, седяха писарите — хора, които си изкарваха прехраната с писане на писма за тези, които не можеха нито да четат, нито да пишат. Някои от тях — като слабия тъмнокос мъж с поразително светли очи — понякога продаваха и книги на масичките си. Още щом зърна за първи път този човек, Пернел Деламер разбра, че ще се омъжи за него и ще живеят дълго и щастливо заедно. Но дори не предполагаше колко дълго.

Ожениха се само шест месеца след първата си среща. Досега бяха прекарали заедно повече от шестстотин години.

Както повечето образовани мъже по онова време, Никола Фламел беше запленен от алхимията — комбинация от наука и магия. Интересът му бе пробуден от това, че понякога предлагаше за продажба алхимически книги и таблици или му възлагаха да преписва някои по-редки трудове. За разлика от много други жени тогава, Пернел можеше да чете и знаеше няколко езика — нейният гръцки беше по-добър от този на съпруга й — и той често я молеше да му прочете нещо. Пернел бързо опозна древните магически системи и започна да се упражнява по малко, развивайки уменията си, като се съсредоточаваше върху направляването и фокусирането на енергията на своята аура.

По времето, когато Сборника попадна в ръцете им, Пернел вече беше магьосница, макар че не й достигаше търпение за алхимическата математика и изчисления. Все пак Пернел бе тази, която разбра, че книгата, написана на странен, постоянно променящ се език, не е просто история на един несъществуващ свят, а набор от знания, наука, магии и заклинания. Една студена зимна вечер тя се взираше в страниците, гледайки как думите пълзят по тях. Когато в един момент буквите се измениха и прегрупираха и тя зърна за кратко основната рецепта за философския камък, моментално осъзна, че тук се крие тайната на вечния живот.

Двамата прекараха следващите двадесет години, пътувайки из всички европейски страни — ходиха на изток, в земите на русите, на юг в Северна Африка, и дори в Арабия, — опитвайки се да разшифроват и преведат необикновения ръкопис. Установиха връзки с магьосници и чародеи от много държави и изучаваха различни видове магия. Никола само бегло се интересуваше от магия; повече го вълнуваше изкуството на алхимията. В Сборника и други подобни книги се намекваше, че съществуват много прецизни рецепти за създаване на злато от камък и на диаманти от въглен. Пернел пък, от своя страна, учеше всичко, свързано с магьосническото изкуство. Но вече беше минало дълго време, откакто бе прилагала тези умения сериозно.

Сега, затворена в лимузината, тя си припомни един номер, който беше научила от една страра — вещица — в планините на Сицилия. Той бе предназначен за справяне с бронирани рицари, но с малка промяна…

Пернел затвори очи и се съсредоточи. Започна да търка с кутрето си в кръг седалката. Дий беше погълнат от телефонния разговор и не видя мъничката леденобяла искрица, която прескочи от върха на пръста й към фината кожа. Искрата премина през кожата и се стрелна по пружините отдолу. От тях с пращене и съскане прескочи в металното шаси на колата. Мушна се в двигателя, изжужа над цилиндрите, обиколи колелата, като пропукваше. Един от тасовете се откачи и отлетя встрани, а после внезапно цялата електрическа система на колата пощуря. Прозорците започнаха да се отварят и затварят сами, люкът на покрива се отвори с бръмчене, а после се затръшна рязко; чистачките застъргаха по сухото предно стъкло, а после заблъскаха толкова бързо, че се счупиха; клаксонът започна да тръби и издава безразборни звуци. Лампичките в купето запремигваха. Малкият телевизор се включи и лудешки запревърта каналите.