Майкъл Скот - Алхимикът

Внезапно до тях се появи главата на Никола Фламел, миг по-късно последвана от щръкналата коса на Девата-воин Скатах.

Усмивката на Дий помръкна и той усети как сърцето му се свива. Защо трябваше да е точно Скатах? Той дори не подозираше, че червенокосата Дева-воин се намира в този град — или дори на този континент, ако трябваше да е честен. Последната му информация за нея бе, че тя пее в момичешка поп група в Берлин.

Дий гледаше през очите на голема, докато Фламел и Скатах прескочиха перилата и бавно се спуснаха надолу, за да се изправят точно пред калния човек. Скатах заговори направо на Дий, но точно този голем нямаше уши и докторът не можеше да я чуе, така че нямаше никаква представа какво е казала току-що. Вероятно заплаха и със сигурност обещание.

Фламел се запъти към вратата, която сега беше тъмна и гъмжеше от плъхове, като остави Скати сама срещу него и голема.

Може би вече не е толкова умела както някога, помисли си той отчаяно, може времето да е отнело от силата й.

— Би трябвало да им помогнем — каза Джош.

— И какво предлагаш да направим? — попита Софи без следа от сарказъм.

Двамата стояха на балкона и се взираха надолу към доджото. Бяха изгледали със зяпнали усти как Фламел и Скати прескочиха парапета и се спуснаха бавно на земята. Червенокосото момиче застана срещу огромния голем, докато Фламел забърза към вратата, където се събираха плъховете. Гризачите явно проявяваха неохота да влязат в стаята.

Без предупреждение големът замахна с огромния си юмрук, а после нанесе и силен ритник.

Джош отвори уста да нададе предупредителен вик, но не успя дори да гъкне, защото Скати моментално реагира. В един миг тя стоеше точно пред създанието, а после се хвърли напред, избягвайки ударите и скъсявайки дистанцията. Ръката й се стрелна толкова бързо, че се превърна в размазано петно, и тя нанесе удар с разтворена длан в брадичката на голема. Чу се влажно мляскане, челюстта му се откачи и устата му зейна. В черната паст близнаците видяха ясно жълт хартиен правоъгълник.

Създанието заразмахва диво ръце, но Скати се измъкна с танцова стъпка от обсега му. Големът замахна с крак, не улучи целта си и се стовари върху полираните дъски, които станаха на трески.

— Трябва да помогнем! — каза Софи.

— Как? — извика Джош, но близначката му вече се беше втурнала в кухнята, отчаяно търсейки някакво оръжие. Появи се миг по-късно, понесла малка микровълнова фурна.

— Софи — промълви Джош, — какво ще правиш с…?

Софи преметна микровълновата фурна през ръба на парапета. Тя улучи голема в гърдите и заседна там, пръскайки навсякъде едри капки кал. Големът спря, объркан и дезориентиран. Скати се възползва от това и отново го атакува с удари и ритници от всички възможни посоки, което още повече смути създанието. Един негов замах мина толкова близо, че разроши щръкналата червена коса на Скати, но тя улови ръката му и я използва като лост, за да тръшне съществото на пода. Дъските на пода се строшиха с трясък, когато големът падна. После ръката на Скати се стрелна… и с изящно движение измъкна хартиеното късче от устата му.

Големът моментално се превърна в суров материал, разплисквайки мръсна, смърдяща вода и кал върху някога здравия и чист под на доджото. Микровълновата фурна издрънча на земята.

— Предполагам, че никой вече няма да готви в това — промърмори Джош.

Скати размаха късчето хартия към близнаците.

— Всяко магическо създание се поддържа живо от магия, която се намира или в тялото му, или някъде по него. Единственото, което трябва да направите, е да отстраните магията. Запомнете това.

Джош хвърли бърз поглед към сестра си. Знаеше, че и тя си мисли същото като него: ако някога отново се изправеха срещу голем, за нищо на света нямаше да се приближат толкова, за да пъхнат ръка в устата му.

Никола Фламел пристъпи предпазливо към плъховете. Да ги подцени, би било наистина смъртоносно. И макар да унищожаваше без усилие магически създания, които поначало не бяха наистина живи, изпитваше неохота да убива живи същества. Дори и да бяха плъхове. Знаеше, че Пери не би изпитала подобни угризения, но той самият беше алхимик от твърде дълго време: беше се посветил на съхраняването на живота, а не на унищожаването му. Плъховете се намираха под контрола на Дий. Бедните създания вероятно бяха ужасени… макар че това не би им попречило да го изядат.

Фламел приклекна на пода, обърна дясната си ръка нагоре и сви пръсти. Духна леко в нея и там мигновено се образува малко клъбце зелена мъгла. После той внезапно замахна и удари в полираните подови дъски, така че пръстите му проникнаха в дървото. Клъбцето зелена енергия се пръсна из стаята като петно. После алхимикът затвори очи и аурата му запламтя около тялото му. Той се съсредоточи и насочи енергията на аурата през пръстите си към пода.