Майкъл Скот - Алхимикът

Неподвижна, задържана от възпиращата магия, Пернел Фламел го гледаше, а в очите й гореше смесица от отвращение и нещо, което може би беше страх…

— Нещата се усложняват — промърмори Дий, — а аз мразя усложненията.

Той държеше в скута си плитка сребърна чиния, в която беше излял газирана вода — единствената течност, която му се намираше. Предпочиташе да работи с чиста вода, но на практика всяка течност вършеше работа. Приведен над чинията, той се взря в течността и позволи на малка част от енергията на своята аура да премине по повърхността, докато мълвеше първите думи на ясновидското заклинание.

За миг в тъмната течност се отразяваше само собственият му лик, после тя трепна и газираната вода започна да бълбука и да кипи бурно. Когато се успокои, течността в чинията вече не отразяваше лицето на Дий, а показваше странен плосък образ, оцветен във виолетово-сиви и зеленикавочерни краски. Гледната точка се намираше ниско до земята и се движеше с главозамайваща скорост.

— Плъхове — промърмори Дий и сви устни с отвращение. Мразеше да използва за Очи плъхове.

— Не мога да повярвам, че ги доведе тук — рече Скати, тъпчейки дрехи в раницата.

Никола Фламел стоеше на вратата на малката спалня на Скати, скръстил ръце на гърдите си.

— Всичко се случи толкова бързо. Нещата бяха достатъчно зле, когато Дий взе Сборника, но когато осъзнах, че липсват страници, разбрах, че близнаците са в беда.

При споменаването на думата близнаци , Скати вдигна очи от багажа си.

— Те са истинската причина да си тук, нали?

Фламел изведнъж откри нещо много интересно на стената и се загледа съсредоточено.

Скати прекоси с широки крачки малката стаичка, хвърли поглед навън в коридора, за да се увери, че Софи и Джош още са в кухнята, а след това дръпна Фламел в стаята и затвори вратата.

— Намислил си нещо, нали? — попита тя. — Въпросът не е само в загубата на Сборника. Би могъл да се справиш с Дий и слугите му съвсем сам.

— Не бъди толкова сигурна. От доста време не съм водил битки, Скатах — рече меко Фламел. — Единствената цел на заниманията ми с алхимия е да приготвям малки количества философски камък, за да поддържам двама ни с Пернел млади. От време на време, когато се нуждаем от пари, правя по малко злато или някой и друг скъпоценен камък.

Скати се изсмя сухо и се обърна отново към багажа си. Беше облякла чифт черни военни панталони, ботуши „Магнум“ със стоманени бомбета и черна тениска, над която носеше черна жилетка, цялата в джобове и ципове. Натъпка втори чифт панталони в багажа си, намери един чорап и се пъхна под леглото да търси другия.

— Никола Фламел — каза тя с глас, приглушен от одеялата, — ти си най-могъщият алхимик в познатия свят. Помни, Че бях до теб, когато се би с демона Фомор 8 8 В ирландската митология фоморите са древна раса великани-полубогове, подобни на титаните в гръцката митология. — Б.пр. , и ти беше този, който ме спаси от тъмниците на Ан Хиор-Ханах, а не обратното. — Тя излезе изпод леглото с липсващия чорап. — Когато русалките тероризираха Санкт Петербург, ти единствен успя да ги прогониш, а когато Черната Анис 9 9 Вещица от английския фолклор, която яде деца. — Б.пр. вилнееше в Манитоба 10 10 Канадска провинция. — Б.пр. , видях как я победи. Съвсем сам се изправи срещу Нощната вещица и нейната армия от немъртви. Прекара повече от половин хилядолетие в четене и изучаване на Сборника и никой друг не познава по-добре историите и легендите, които той съдържа… — Скати внезапно спря и ахна, а зелените й очи се разшириха. — Ето защо било всичко — рече тя. — Това е свързано с легендата…

Фламел протегна ръка и притисна пръст към устните на Скати, за да й попречи да изрече и дума повече. Усмивката му беше загадъчна.

— Вярваш ли ми? — попита той след малко.

Отговорът й бе мигновен.

— Безусловно.

— Тогава ми се довери и този път. Искам ти да пазиш близнаците. И да ги обучаваш — добави той.

— Да ги обучавам! Разбираш ли за какво ме молиш?

Фламел кимна.

— Искам да ги подготвиш за онова, което иде.

— И какво е то? — попита Скатах.

— Нямам представа — усмихна се Фламел. — Знам само, че ще е лошо.

— Добре сме, мамо, наистина сме добре. — Софи Нюман обърна леко мобилния телефон към брат си, за да може и той да чува. — Да, на Пери Флеминг й беше лошо. Вероятно е яла нещо развалено. Сега е добре. — Софи усещаше как по тила й избиват капчици пот. Неудобно й беше да лъже майка си, макар тя да бе толкова погълната от своята работа, че никога не си правеше труда да проверява.